Помните ли онзи цитат за светофара?
Как между червеното и зеленото просто спираш да обичаш. Не е ли странно?
По филмите всичко става така организирано. Главният герой сменя гардероба, пали колата и с вдъхновяваща усмивка променя живота си.
А в реалността всичко е толкова стихийно...
В сивия трафик сред забързани хора, наистина, заклевам се НАИСТИНА между зеленото и червеното на светофара (а може би някъде около жълтото) осъзнаваш, че някой вече не е част от живота ти. Че любовта ти си е отишла някъде там. Че ти е липсвал спомена, чувството, но не и човекът. Че не обичаш. Между зеленото и червеното - с един удар на сърцето.
И всичко, което искаш е да останеш напълно сам, за да чуеш мислите си.
И тогава, точно когато си решил, че никой не ти трябва, една сутрин точно между зеленото и червеното срещаш някой, който вероятно никога няма да спечели кастинг в холивудска продукция, но с прекрасни ръце, с ухаеща на ванилия коса и с такава вътрешна светлина, че те помита. И отмива всичко -старо, ненужно, прашно...
Всичко, което вече е готово да си отиде.
Като дъжда, който мокри светофара.
Точно между зеленото и червеното...
Автор: Гален Георгиев
НАЗАД