Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.
Здравейте. Накратко за моята история. От 26 г. съм омъжена за човек, когото обичам много от началото и до сега, имаме две прекрасни големи дъщери. Но от две години мъжът ми има връзка с разведена жена, доста време ме е лъгал, но преди 4 месеца разкрих истината съвсем случайно. Той ми каза, че ще прекрати да се срещат, но ще се чуват като добри приятели. Искаше да запази семейството си. Това беше първият ми ужас от тази история, преди една седмица ми заяви, че много я обича и иска да живеем разделено, просто да останем само приятели, не искал да я наранява повече като живее с мен и с нея се среща само понякога. Това вече ми се стовари с огромна сила върху мен, аз не съм очаквала, че някога ще поиска раздяла, та ние толкова се обичахме и бяхме невероятни като двойка. Чувствам се празна, изгубена, премазана. Нямам никой около мен, децата ни живеят в София, а до мен е възрастната ми и болна майка. Какво мога да направя, че да се вразуми съпругът ми и да се върне при мен, шок и ужас е за мен и децата ни. Не намирам изход. Много ще съм благодарна за съвет.
М.
Здравейте М.,
сложен е въпросът, по който пишете. За съжаление ситуацията, която описвате, е доста често срещана в моята практика през последните години – след дългогодишен брак единият от двойката решава нещо да промени, влюбва се в друг човек, решава, че иска да излезе от двойката. Вариантите са различни, но ситуациите си приличат. За човека, който остава, който не иска раздяла, всичко това е изключително болезнено, сякаш целият свят около него, всичко, в което е вярвал, се разрушава и обикновено се чувства, както и Вие пишете „празна, изгубена, премазана”. Това може да се случи не само на жената, както описвате Вие, в много от случаите е в обратния вариант. Много съм мислила защо се получава така, защо след толкова години съвместно изграждане и израстване в един момент връзката сякаш се изчерпва и има нужда от промяна. Кога става това отдалечаване един от друг, че не забелязваме, че в човека до нас са се появили нови, различни желания и интереси. Може би след толкова години връзката ни с другия започва да се движи по инерция. Може би връзката вече не е движена в тази посока, в която желаем, не е обгрижвана от нас, може би ние вече не влагаме в нея интерес, внимание, загриженост. Не са малко връзките, които се разпадат след повече от 20 години съвместен живот. Какво се случва обикновено в тези 20-25 години? Ние раждаме и отглеждаме децата си, развиваме се професионално, правим кариера, променяме се. И ако преди 20-25 години сме тръгнали заедно по един път, искали сме едни и същи неща, имали сме едни и същи мечти, виждали сме живота по сходен начин, то за тези години обикновено ние сме отгледали децата си, те са пораснали и тръгнали по своя път, имаме вече добър професионален опит в областта, в която работим, съзрели сме, създали сме своите възгледи за живота и света, израснали сме, променили сме се. Всичко това означава, че нашите идеи, възгледи, мечти с които сме тръгнали преди 20 години, вече са изпълнени и годините, в които сме сега, изискват от нас да поставим нови задачи пред себе си, да набележим нови цели, да мечтаем нови мечти, разбира се оценявайки новите обстоятелства, новите хора, които сме, новото „място”, на което сме. Обикновено обаче ние пропускаме да направим това, вследствие на което се чувстваме неудовлетворени и се опитваме, променяйки живота си във външен план, да получим усещането за промяна вътре в себе си, да получим удовлетворение от живота си. В този период, за да се почувстват по-добре, някои хора сменят партньора си, други - работата си, трети –мястото, на което живеят, други пък променят драстично външния си вид или пък силно се увличат по някои модни течения, семинари, здравословно хранене и т. н.. Всичко това показва силното желание за промяна, защото новите условия, в които живеем, сякаш го „изискват” от нас, за да сме щастливи. Сякаш променяйки външно нещата около себе си, ще си донесем в живота повече емоции, повече щастие. Не винаги става така обаче, защото, ако правим нови неща по стария начин, който добре ни е служил, когато сме били на 20-30 години, то той едва ли ще работи когато сме на 40- 50 г.
Мила М., питате ме как можете да вразумите съпруга си. Аз си мисля, а когато той се върне „вразумен”и не се чувства щастлив, дали това връщане ще донесе щастие на Вас и децата Ви. И си мисля, че е добре в тази ситуация да започнете да си задавате „правилните” въпроси като: Защо това се случи?, Какво стана с връзката между нас? Каква е моята част от отговорността връзката ни да е на това място, където е сега? Знаете, че всеки от нас е отговорен за 50 процента от връзката си с другия и е добре да поемем отговорност за нашите 50 процента и естествено да направим всичко, което смятаме за добре за връзката си, в рамките на тези 50 процента. Препоръчвам Ви да обмислите отговорите си на въпросите, които ще си зададете, и с тази яснота в себе си да се срещнете със съпруга си, за да обсъдите това, което се случва между вас. Знам, че не е лесно, но го поканете на среща и говорете. Говорете и се срещайте толкова пъти колкото мислите, че Ви е необходимо, за да изясните връзката и взаимоотношенията си. На този етап също така е изключително важно за Вас да помислите и откриете тези интересни неща, с които ще Ви е приятно и удовлетворяващо да се занимавате. Може би отдавна имате желание за нещо, някаква мечта, но все не Ви е оставало време да я осъществите – опитайте сега. Можете да започнете някакъв спорт, да танцувате в някой клуб, да усвоите ново умение, да се срещате повече с приятели, да сложите началото на нови познанства и приятелства. Напълнете живота си с интересни неща, с интересни хора, живейте динамично и пълноценно.
Желая Ви успех!
Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук
НАЗАД