Нямам нужда от някой, който да е готов да захвърли всичко при проблем, който ще стои до мен и никога няма да се поколебае да ме подкрепи, кой ще бъде съвършен по всякакъв начин, дори когато животът ни нанесе тежък удар. Не ми е нужен някой, който да обещае да казва винаги правилните неща, който никога няма да прави грешки и ще прехапва езика си, когато се караме.
Не ми трябва някой, който да блести като звезда, който никога не казва нещо грешно, който ме гледа сякаш съм прекрасна. Защото не съм. Изобщо не съм.
Не ми трябва „идеална“ любов, „невероятни взаимоотношенията“ или този тип връзки, които виждаме само в приказките. Не ми трябва нещо, което да изглежда красиво за останалата част от света, но всъщност да бъде илюзия.
Когато става дума за любов, всичко, което искам, е истински мъж.
Не ми трябва да рицар в блестяща броня. Той не трябва да бъде облечен в най-хубавите дрехи или да бъде с прекрасна визия. Той не трябва да изглежда по определен начин, да има определена работа или да има определен статут.
Не трябва винаги да говори с повишено внимание и загрижен тон. Той не винаги трябва да ме поставя на първо място. Не е нужно да ми купува скъпи неща или да ме води в луксозни ресторанти, за да запази вниманието ми.
Просто трябва да бъде своята несъвършена версия. Защото ще го обичам такъв какъвто е.
Виж, за мен любовта не е красива. Не става въпрос за това, че ще имаме нещо, за което светът завижда, нещо което изглежда невероятно, перфектно, извънземно. За мен любовта не е да имам този тип връзка, която никога не избледнява, никога не подлага отношенията ни на изпитание или която винаги е изтъкана от розови нишки.
Защото, да бъдем честни, любовта е объркана. Любовта е сложна. Тя, по начало, е предназначена да бъде несъвършена. Защото ние сме несъвършени.
И затова за мен няма значение, ако имам „най-доброто“, „безупречното“, „идеалното“. Не искам човек, който винаги върши правилните неща, никога не спори с мен, никога не се компрометира или прави грешки. Не искам да се влюбя в някой, който не е инициативен, който ме кара да се чувствам по начин, който изглежда добре, но не истински.
Имала съм достатъчно временни връзки, временна любов, която изглежда чудесна на пръв поглед, но ѝ липсва цялата дълбочина и бъркотия на нещо истинско. Не искам да имам нещо, което светът гледа и си казва: „Това е перфектно!“. Но перфектното е надценено. Аз искам нещо истинско!
Искам човек, който да спори с мен, човек, който ще прави грешки, човек, който ще се провали, ще падне и ще започне отначало начинанието си. Искам човек, който ме провокира да стана по-добра, човек, който вярва в мен, но знае, че винаги има какво да се подобри у нас.
Искам човек, който ще бъде уязвим с мен, който ще изповяда най-мрачните му тайни и страхове. Искам човек, който може да ми каже какво мисли, дори ако това ще ме разстрои или няма да се съглася.
Искам човек, който има сериозни намерения и силни чувства към мен.
Не искам супергерой, очарователен принц, спасител. Не искам нищо друго освен несъвършена душа, която да преплете ръцете и душата си с моите.
И искам да се подкрепяме, да се развиваме, да се провокираме и да се обичаме повече от всичко на света!
НАЗАД