Напоследък не мога да пиша за раздялата. Повярвайте ми, тази тема е много близка до мен. Слушам как приятелите ми се оплакват за любовния си живот постоянно и как няма да намерят човека за тях. Трудно ми е да си представя, че преди и аз мислех така.
Преди две години се бях разделила с приятеля си и се чувствах напълно изгубена. Не знаех нищо за любовта или какво исках. Не знаех и коя съм без него. Нямах никакви цели и мечти. Единственото, което знаех е, че не искам да съм сама, защото смятах, че е най-лошото от всичко. В главата ми беше каша, а сърцето ми ме болеше много. Бях несигурна и се съмнявах в себе си.
А ако връзката със следващия не продължи дълго? Ако той не ме приеме такава, каквато съм? Ако не си паснем? Ако спре да ме обича?
Не знаех нищо за любовта, но пък знаех как да се справя с разбито сърце.
Понякога имах чувството, че не мога да съм във връзка, защото просто седях и чаках. Съмнявах се, че може да ми се случи нещо хубаво. Когато връзката ми приключи не бях изненадана и веднага започнах да ближа раните си.
Обичах края на връзките, защото нищо не показва истинската същност на някого, както при раздяла. Може би и затова бях толкова спокойна и студена, когато това се случи. Някак си заобичах това, че трябва да се вдигна на крака след това и да започна отново.
Може и да не зная нищо за любовта, но със сигурност знам как да ме боли по-малко.
И после го срещнах…
Демоните в главата ми спряха да викат. Пукнатините по сърцето ми започнаха да заздравяват. Виждах надежда по най-необичайните места. Промяната стана толкова постепенно. Свалих бавно преградата, която бях издигнала около себе си, за да мога да му се доверя, че няма да ме нарани. Отне ми много време, но един ден установих, че започвам да се влюбвам и да правя планове за бъдещето си с него. Осъзнах, че искам да съм с него завинаги и защо с предишните не се е получавало.
Изгубих способността си да пиша за болката от раздялата, защото вече не се свързвах с нея. Не можех да си спомня миналото, защото той ми даваше толкова любов и сигурност.
И разбрах… Разбрах, че всичко, което смятах, че се случва и неспособността ми да обичам, е било, защото не съм срещнала правилния човек.
Твоят ред ще дойде също скоро. Един ден ще срещнеш Единствения и ще го разбереш. Не се съмнявай в думите ми!
НАЗАД