Поздравления, ти изгуби едно момиче, което искаше да бъде твое!
Но как може да си позволиш да изгубиш момиче, което наистина те обича? Как успя да изгубиш момиче, каквото човек среща веднъж в живота си? Как сърцето ти позволи да отблъснеш някой, който бе готов да премине през най-ужасяващите бури само за да бъде с теб? Тя се нуждаеше от само една причина да остане. Тя само се нуждаеше от чувството, че теб те е грижа за нея. Че я обичаш така, както тя теб... Тя просто искаше знак, че нещата ще станат по-хубави, че ще има щастливо бъдеще за вас двама ви.
Ти беше всичко, което тя някога бе искала...
Тя искаше да има специално място в живота ти, както ти имаше в нейния. Не я беше грижа за предишните ти грешки, капризи и провали, защото тя винаги търсеше доброто в теб. Тя знаеше, че никой не е перфектен и самата тя не смята, че е такава. Но се опитваше, работеше усилено да бъде по-добър човек за теб. Даде всичко от себе си да не провали очакванията ти.
Никога не я беше грижа за нещата, които другите казват за теб. Тя не позволи на нищо да наруши образа, който имаше ти в главата ѝ. Единственото, за която я беше грижа на този свят, беше ти.
Тя искаше да бъде до теб, когато времената бяха трудни. Искаше да бъде най-голямата ти помощ, рамото, на което да поплачеш, най-голямата ти почитателка, светлината ти и причината да имаш сили да се бориш със злото на този свят, за да успееш да я запазиш до себе си и никога да не я пускаш да си отиде.
Тази жена планираше бъдеще с теб. Тя често си представяше как двамата живеете в уютно топло местенце, което наричате свой дом.
Тя искаше просто свободно да те обича и да бъде обичана от теб...
А всичко, което трябваше да правиш ти, е да се грижиш добре за нея. Трябваше да й даваш много любов и внимание, мило отношение и състрадание, да я уважаваш и цениш - както ѝ обеща в деня, в който ѝ каза, че ще я обичаш завинаги.
Хах, но забавно как ти бързо забрави за обещанието си. Моментът, в който видя, че тази жена е луда по теб и е готова да направи всичко, за да те задържи в живота си, ти забрави всичко, което й бе казал и всички планове, които трябваше да изпълните заедно.
Тази жена ти даваше много шансове, много повече, отколкото заслужаваше. Ти не оцени това. Ти знаеше, че може да правиш грешки и тя ще ти прости. Тя беше толкова мила и търпелива, че на теб ти стана комфортно да разчиташ на нейната прошка.
Тя никога не поиска нещо, което да не можеш да ѝ дадеш. Тя никога не очакваше да си такъв, какъвто не си.
Единственото нещо, което тя искаше от теб, бе да я обичаш.
Ти трябваше да я уважаваш и да се отнасяш с нея по начина, по който заслужаваше. Трябваше да ѝ показваш, че те е грижа как се чувства. Трябваше да ѝ показваш, че може да разчита на твоята помощ и подкрепа и че никога няма да се налага да се справя с нейните проблеми сама.
Ти трябваше просто да ѝ покажеш, че тя е значима за теб и да полагаш поне малки усилия да я задържиш.
Дали тя искаше твърде много? Не, не мисля.
Защото тя заслужаваше това и много повече. Защото тя искрено и безкористно те обичаше. Защото да те прави щастлив и доволен беше нейната основна цел. Защото тя е като редкия диамант на дъното на океана, който малцина са склонни да открият. Ти беше един от тях, но не успя да видиш неговата красота.
Не успя да видиш, че си всичко за нея, че си нейната надежда, нейната любов, нейният избор.
Но за теб... за теб тя беше просто една от многото опции, които бяха отворени пред теб. Може би те беше страх да я изгубиш, но определено те беше и страх да се обвържеш. Не спря да търсиш други възможности. Ти вярваше, че заслужаваш нещо по-добро.
Единствените пъти, в които тя беше достатъчно добра за теб, беше когато стимулираше егото ти. Когато те караше да се чувстваш умен, атрактивен, важен. Когато тя играеше ролята на удобната приятелка.
Не успя да осъзнаеш, че най-доброто, което може да ти се случи беше там, точно пред теб.
Как си могъл да си мислиш, че ще откриеш нещо по-добро от нея?
Ти не я ценеше.
Ти не оценяваше битката ѝ за теб и усилията ти да те направи щастлив. Ти очакваше тя да те обича безусловно, а не й даваше нищо обратно. Приемаше я за даденост. Мислеше, че независимо какво казваш или правиш, тя винаги ще бъде до теб. Но грешеше. Много грешеше.
Тя се умори от това да се бие за някого, когото не го е страх да не я изгуби. Тя се умори да се бори за човек, който се бе отказал преди много време. Някой, който не заслужава нейното внимание и любов.
Тя се умори да бъде наранявана от мъжа, който трябваше да я обича. Тя се умори от това да лекува раните си всеки път, в който я караше да се чувства недооценена. Умори се да търпи безразличието, което сякаш като бръснарско ножче разрязваше сърцето ѝ.
Тя те допусна в живота си, а ти я разби...
Играеше на топло и студено. Окъпваше я в мило отношение, топлина и любов в един момент, а в следващия я замрази и я накара да се чуди какво се случва.
Дали тя сбърка някъде? Дали ти изгуби интерес към нея? Дали изобщо някога си я обичал?
Накара я да се съмнява в собствената си логика и здрав разум. Накара я да се чуди дали всичко не е в главата й. Не ѝ остави друг избор освен да се чуди дали всички актове на любов и романтика от твоя страна не са били просто актьорска игра.
Затова поздравления – ти изгуби момиче, което искаше да остане!
Изгуби момиче, което не се боеше да ти позволи да го обичаш, но ти просто го разби. Момиче, което можеше да те направи най-щастливия човек на света, ако просто й беше позволил.
Изгуби момиче, което всеки друг мъж на света би бил щастлив да има. Момиче, каквото няма да откриеш повече.
Но почакай! В крайна сметка ти направи и нещо добро за нея. Ти я пусна да си отиде и сега тя е свободна. Сега отново е себе си. Сега може да открие някой, който ще може да осъзнае колко е ценна в мига, в който я види, а не след като я изгуби. И заради това - поздравления!
НАЗАД