На 26 октомври, българската Православна църква почита паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец - в разговорната реч празникът се нарича Димитровден.
В народния календар празникът бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника небето се отваря, за да сбъдне най-съкровените ни желания, след което се очаква и първият сняг.
Който е буден по това време, може да изрече своя молба към Бога. Ако човекът е праведен, Господ ще изпълни желанието му. Като продължение на тази надежда на самия Димитровден някога селяните извършвали различни гадания. Те са свързани най-често със смяната на стопанските сезони. Свети Димитър “зима носи”, казвали някога. Светецът се смята за повелител на зимните студове и снегове. Стара народна легенда разказва, че той пускал снега като разтръсквал своята дълга бяла брада. Затова на Димитровден селяните се вглеждат в поведението на домашните животни и по него предричат студена ли ще е зимата, кои месеци ще са най-студени, кои ще са снежни или кишави.
В този момент от годината вече окончателно е приключил земеделският сезон, цялата реколта е прибрана и са приготвени всички запаси от храна за хората и добитъка за зимата. Но това “имане” в хамбарите и зимниците не успокоява селяните. Затова на Димитровден имат свои гадания колко имотни ще бъдат през идните месеци и дори година. Който има повече кошери, вече се опитва да предвиди колко мед ще събере през следващото лято. Друго поверие пък казва, че вечерта срещу празника овчарите хвърляли в кошарата тояга. Ако на сутринта овцете лежали до нея, то зимата щяла да бъде е дълга, тежка и много студена.
НАЗАД