Още като малки сме научили една проста истина: хората лъжат. Приятелите ни от детската площадка, кака и батко, съседката и дори родителите ни – всички лъжат понякога. На кого да вярваме тогава? Само на себе си? И тук нещата не са съвсем ясни. Дори при общуването си с другите, да се придържаме към девиза „По-добре горчивата истина, отколкото сладката лъжа”, то себе си можем да залъгваме цял живот и дори да не разберем.

За повечето от нас е трудно да си признаят, че половината от нещата, в които всекидневно се убеждаваме са лъжи и оправдания. Не намираме сили да поемем отговорност за живота си, затова започваме упорито да търсим виновници за собствените ни грешки и провали. И трябва да си признаем – това ни се получава отлично. Шефът, колегите, родителите, приятелите, съпругът са хората, които ни пречат да се развиваме пълноценно.

Признайте си, звучи смешно. Нима до такава степен не се обичаме, че сме готови всяка сутрин, гледайки се в огледалото, да си повтаряме: „Аз не съм виновна, те са виновни за всичко” – и да вярваме, че останалите имат по-голяма власт над живота ни, отколкото ние самите? Нека махнем маските, да съберем смелост и да си признаем най-после всичко това, което криехме през годините.

„Шефът ми ме мрази, затова не се развивам в кариерата си”

Колко пъти сте се залъгвали, че кариерният застой, в който се намирате, се дължи на апатията на шефа ви, на коварството на колегите, на шурбаджанащината и на други, независещи от вас причини? Да, постоянно го правите! Размишлявате, ядосвате се, оплаквате се и продължавате да стоите на едно място дълги години.

Истината е:

Нито шефът, нито колегите, нито дори децата на влиятелните хора носят вина за това, че нямате развитие в кариерата. Нека бъдем честни: само от вас зависи, дали ще пробиете напред или ще си останете офисна пешка. Няма възможност да се развивате именно в тази компания? Сменете работното място. Имате усещането, че тази работа не е за вас? Замислете се да смените работата си. Повярвайте, шефът и колегите ви се интересуват само от себе си, не им е до вас.

„Не мога да отслабна, имам едър кокал”

А също така е наследствено, нямаш време да спортуваш, а био продуктите не са ти по джоба. И като цяло Вселената е срещу теб. Казано накратко – не си виновна, че не можеш да отслабнеш.

Истината е:

Това е класика в жанра. Идеалната фигура е нещо, което съществува в мечтите на милиони жени, но на практика се среща много рядко. Проблемът е в това, че тези милиони жени вярват, че не можеш да станеш красива, а трябва да се родиш съвършена, при това с прословутите мерки 90-60-90. Но това не е така! Тези, които днес могат да се похвалят със съблазнителни и стегнати форми, не ги е домързяло да станат от дивана и да отидат да потичат или да си направят комплекса упражнения вкъщи. В крайна сметка, спрете да се оправдавате и си признайте, че просто ви мързи.

„Аз съм добра, а всички останали са идиоти”

Ако има проблеми при общуването ви с околните и не можете да си намерите приятели то, разбира се, вината не е ваша. Те не разбират какво губят. С две думи – те не са наред.

Истината е:

Знаете ли, ако всички наоколо ви гледат накриво, избягват ви и не се опитват да ви станат приятели, то, най-вероятно, проблемът не е в тях, а във вас. Сигурно ви е трудно да си признаете, че се държите не както трябва, че с нещо отблъсквате познатите, колегите и симпатичните мъже, но ще ви се наложи да си признаете и да разберете, каква имено грешка допускате. Освен ако не искате да прекарате остатъка от живота си сама. 

„Това решение го взеха родителите ми, а не аз. Сега ще страдам до края на живота си”

Приели са ви в университета, който родителите ви са избрали, после майка ви ви е подбрала съпруг, когото не харесвате. Сега животът ви е непоносим, защото навремето родителите ви са се намесили и са провалили всичко.

Истината е:

Безспорно някои родители се държат доста властно, защото са уверени, че знаят какво е най-добре за детето им. Но каквото и да са направили те 7-10 години назад, то сега нищо не ви пречи да постъпвате така, както вие искате: да си тръгнете от нелюбимия съпруг, да напуснете омразната работа и да откриете призванието си другаде. Престанете да се самозалъгвате и да вините родителите си за всичко.

Това са само част от примерите за това, как ежедневно се самозалъгваме. На практика те са много повече. Помислете, какво в живота ви не върви така, както искате, а после си помислете над всеки случай поотделно, като се постараете по навик да не обвинявате всички останали освен себе си за провалите ви. Сами ще забележите, че щом си признаете, че само вие носите отговорност за живота си, много от нещата ще ви се покажат къде по прости.

НАЗАД