На 21 май православната църква почита паметта на император Константин и неговата майка Елена.
Преданията разказват, че през 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Той също така свикал Първия вселенски събор през 325 г., който бил против ереста на Арий. Константин починал през 337 г. в Никомидия, като след смъртта си бил поставен в златен ковчег в църквата "Св. апостоли" в Цариград. Майка му - царица Елена, отишла на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
Според поверието Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си и затова през този ден e забранена всякаква работа.
Днешния ден се смята и за празник на нестинарите, които танцуват боси в огъня. Денят се счита за преход от пролетта към лятото.
Днес се пада и Спасовден. Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден. Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Ерусалим се въздигнал в небесата. В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия през нощта росен. С него могат да се лекуват болните.Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата обилна.
НАЗАД