"Да се наслаждаваш на любовта, да имаш вяра в силите си, да превъзмогваш страховете си, да се въодушевяваш от живота, да търсиш помощ, когато имаш нужда, да позволиш да те утешават, когато страдаш....
Черен петък 2026 – виж магазините и датитеДа вземаш собствени решения, да отстояваш избора си, да бъдеш своя приятелка, да не се боиш от присмеха, да осъзнаеш, че заслужаваш да бъдеш обичана, да се отнасяш към другите с любов, да говориш или да мълчиш според собственото си желание, да приемаш уважението заради постиженията си, да обичаш и да се грижиш за момиченцето в теб....
Да превъзмогнеш слабостта си към одобрението на другите, да не поемаш отговорностите на всички, да осъзнаваш чувствата си и да действаш последователно, да не преследваш похвалите, а удовлетвореността от стореното, да даваш, защото искаш, и никога, защото го смяташ за свое задължение, да изискваш достойно заплащане за работата си....
Да приемаш своите ограничения и своята уязвимост, спокойно да казваш „да“, само когато искаш, и да казваш „не“ без чувство за вина, да живееш в настоящето и да нямаш очаквания, да поемаш повече рискове, да приемаш промяната и да преосмисляш вярванията си, да работиш, за да излекуваш раните си - стари и нови, да се отнасяш с уважение към хората и да изискваш същото за себе си...
Да пълниш първо твоята чаша и едва тогава чашата на другите, да кроиш планове за бъдещето, но да не живееш в него, да се доверяваш на интуицията си, да приветстваш различията между половете, да развиеш пълноценни връзки на взаимна подкрепа, да превърнеш отзивчивостта и прошката в свои приоритети, да се приемаш такава, каквато си...
Да не поглеждаш назад, за да видиш кой те следва, да израстваш, като се учиш от разделите и неудачите, да си позволяваш да се смееш високо и безпричинно на улицата, да не боготвориш никого, а мен най-малко от всички."
Всеки път, когато препрочитам този откъс от „Пътят на щастието“ на Хорхе Букай, в очите ми се появяват сълзи. Успях ли да науча детето си да живее така? А аз самата живея ли по тези правила?