Преди много, много години един цар построил прекрасен дворец. В него имало милиони огледала. Абсолютно всички стени, подове и тавани на двореца били покрити с огледала.
Веднъж в двореца влязло едно куче. Огледало се и видяло около себе си стотици кучета. Като всяко разумно куче, то се озъбило, за да се защити от тези, които го обкръжавали. В отговор всички те се озъбили. Кучето заръмжало, другите кучета веднага отвърнали със същото.
Сега кучето било убедено, че животът му е в опасност и започнало да лае. Напрегнало всичките си сили и залаяло особено отчаяно. Но в същия миг хилядите кучета също залаяли. И колкото повече лаело то, толкова по-силно му отвръщали те.
На сутринта открили нещастното куче мъртво. А в двореца нямало никого, само милиони огледала. Никой не се бил с кучето, нямало и кой да се бие, но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. Когато влязло в битка, отраженията в огледалата направили същото. Кучето умряло в битката с милионите си отражения, които го заобикаляли.
Ако вътре във вас няма никакви препятствия, не може да има никакви препятствия и навън, нищо не може да застане на пътя ви. Такъв е законът.
Светът е само едно отражение, едно огромно огледало.
из „Дао притчи”
НАЗАД