Научи се да се наслаждаваш на мигновената красота,
на птичия полет, играта на вятъра, песента на изворите, тайнствения сумрак на горския храсталак... Стани като детето, което се учудва на всичко и времето ще спре; ще се слееш със света в собственото си тяло...
Не се страхувай от различията и противоречията,
които разделят света и създават илюзията за отделни събития. Такова възприемане е извор на сблъсъци, страдания и постоянна борба. Нощта не е враг на деня, както смъртта не е враг на живота. За да се получи небесна дъга трябва да се срещнат огъня и водата, слънцето и влагата...
Слънцето, луната, звездите...
както и сърцето на човека са местата, където Бог е спрял, за да открие любовта си. Индианецът мисли за тези места и отправя към тях молитвите си. От тях получава подкрепа и благословия...
Бъди внимателен към шумовете на природата,
към собствените си мисли, към вътрешните си усещания, към вълненията и реакциите на хората наоколо – без насилие, с любов и почитание. Тогава Духът ще се отвори като цветето сутрин, Bселената ще ти открие красотата си и всеки миг от живота ти ще бъде като първи изгрев...
Когато проникнеш много дълбоко в себе си, неизбежно стигаш до безкрая на света.
Лесно можеш да се поставиш на мястото на дърво, планина или дишащ листак, да станеш птичи полет или уханието на цвете. Имаш в себе си мощта да изпиташ незнайните възможности на природата чрез вътрешния опит, който ни връща в центъра на всички неща...
Престани да гледаш света с безпокойство.
Очите ти пръскат светлината на деня...
Научи се да общуваш с другите форми на живот
с дървото, ручея, животното. Това са другите форми на теб самия...
Бъди ти самият,
научи се с действията си да създаваш вълнения, усещания и цветове подобно на художника, подобно на твореца на вселената. В теб е мястото на най-голямата любов. Няма друго място, за да обичаш...
Размишлявай за ведростта на небето,
лекотата на облака, отдалечи се от всичко, което задръства и натоварва духа. Промени начина си на виждане и усещане: "На върха на планината е закачен един облак и моето сърце е закачено за него." Така мисли и мъдрият навахо...
Чрез природата Бог ни дава необятна възможност:
свободни сме да правим нещата с любов. С други думи - трябва да поемем риска да живеем и да обичаме, да преоткрием всеотдайността на детето, чистата му радост, безкрайната му доверчивост, без да губим прозорливостта на воина...
Не губи невинността и неуязвимостта на детето!
Това не са различни неща, едното е следствие на другото. Мъдрият е едновременно и орелът в небесата, и лястовицата, все още крехка, зачудена от първите лъчи на пролетта...
Любовта няма нито минало, нито бъдеще.
Тя се осъществява на мига с непосредствена красота, като пламък. Това усилва и осветява цялото Творение. Научи се да изживяваш мига, тогава страхът ти ще изчезне и мигът ще стане вечен. Друга вечност няма...
Ако искаш да живееш в трайно щастие, освободи се от навиците, които оковават и утежняват духа.
Остави красотата на света да те изненадва. Всеки миг бъди готов за нови слънца..., за нови светове. Тогава Великият Дух ще те благослови и ще се възрадва чрез теб...
Източник: Pozitivnoto
НАЗАД