Един старец всеки ден си седял на люлеещия се стол.
И както седял, дал обет да не става оттам, докато не види Бог.
Един прекрасен пролетен ден следобед старецът се люлеел на стола си, безспирно търсейки Бог в мислите си, и видял едно момиченце да си играе от другата страна на улицата. Топката на момиченцето се търколила в двора на стареца. Детето хукнало да си я вземе и когато се навело да вземе топката, то погледнало стареца и рекло:
- Господин Старец, всеки ден те гледам как се люлееш на стола и гледаш нанякъде. Какво чакаш да видиш?
- Ех, скъпо дете, ти си още много малка, за да разбереш - отвърнал старецът.
- Може би - отвърнало момиченцето, - но мама винаги казва, че ако нещо се върти в главата ми, трябва да поговоря с някого. За да го разбера по-добре, казва тя. Мама винаги казва: „Госпожице Лизи, сподели мислите си." Сподели, сподели, сподели, така повтаря мама.
- Е добре тогава, госпожице Лизи, но не вярвам, че можеш да ми помогнеш - измърморил старецът.
- Сигурно, господин Старец, но поне мога да те изслушам.
-Добре, малка госпожице Лизи, искам да видя Бог.
- Моите извинения, господин Старец, нима по цял ден се люлееш на този стол, само защото искаш да видиш Бог? - озадачено попитала госпожица Лизи.
- Да, разбира се, искам преди да умра да се уверя, че Бог съществува. Имам нужда от някакъв знак, а още не съм видял такъв - обяснил старецът.
- Знак ли, господин Старец? Знак? - попитала госпожица Лизи, напълно озадачена от думите на стареца.
- Господин Старец, че Бог ти дава знак всеки път, когато поемеш дъх. Когато помиришеш разцъфнало цвете. Когато чуеш птичките да пеят. Когато се раждат бебетата. Господине, Бог ти дава знак, когато се смееш или плачеш, когато усещаш от очите ти да се търкулва сълза. Това е знак в сърцето ти да прегърнеш и да обичаш. Бог ти дава знак с вятъра и дъгата, със смяната на сезоните. Всички знаци са тук, но ти сигурно не вярваш в тях. Господин старец, Бог е в теб, Бог е и в мен. Няма защо да го търсиш, защото той или тя или каквото и да е, то е тук с нас през цялото време.
С една ръка на кръста, а с другата във въздуха, госпожица Лизи продължила:
- Мама казва: „Госпожице Лизи, ако търсиш нещо голямо, значи си затворила очи, защото да видиш Бог означава да видиш простите неща, да видиш Бог, означава да видиш живота във всичко." Така казва мама.
- Госпожице Лизи, дете мое, ти си много прозорлива в познанието си за Бог, но това, за което говориш, не ми е достатъчно.
Лизи се приближила до стареца, поставила малките си детски ръчички върху сърцето му и тихичко казала на ухото му:
- Господине, всичко идва оттук, отвътре, а не отвън - и посочила към небето.
- Открий го в сърцето си, в собственото си огледало.
Тогава, господин Старец, ще видиш знаците.
Госпожица Лизи се върнала на отсрещната страна на улицата, обърнала се към стареца и се усмихнала. После се навела да помирише цветята и се провикнала:
- Мама казва: „Госпожице Лизи, ако търсиш нещо голямо, значи си затворила очи".
автор: Диди Робинсън
Често забравяме, че носим истински важните неща вътре в себе си, че красотата на живота е в мъничките знаци от природата и е необходимо само да се огледаме около себе си, за да бъдем истински щастливи. Ах, колко по-прекрасен е светът през очите на едно дете ....
НАЗАД