Вече не мисля за това как ме караш да се чувствам. Прекарах прекалено много време в преследване на тези усещания. Чувството да бъда в безопасност, обичана и цяла ме преследваше дълго време, но вече не...
Изгубих прекалено много време, плувайки в морето от спомени, отдавайки се на носталгията. Изгубих прекалено много време да живея в миналото. Но това беше просто още едно нещо, с което се опитвах да те задържа близо до мен. И вече не трябва да го правя. Да те задържа до себе си вече не е нещо, което искам да правя.
След раздялата всичко, което искаме да чуем и всичко, което искаме да кажем, е че няма да забравим другия човек: винаги ще го държим близо до сърцето си. Това е и нашият начин да кажем, че не искаме и другият човек да забравя за нас. Но колкото повече се връщам към онзи момент, в който ти обещах да те пазя в сърцето си завинаги, толкова повече виждам колко несправедливо съм се отнесла към самата себе си. Това обещание е просто още едно нещо, което ми пречи да продължа напред.
Вече не мисля как се справяш без мен. Да прекарвам дните си с надеждата, че още тъгуваш за мен, беше прекалено изтощително. Да мисля, че тази раздяла е просто пътят към една по-добра версия на НАС, ме обрече на безцелно чакане и нищо друго. Да вярвам, че ще се променим и ще се съберем отново за една по-щастлива връзка бе онова, което ме спираше да се отворя към света.
Вече не те чакам. И не се надявам, че някой от нас ще промени мнението си.
Не знам как минават дните ти. Нито с кого прекарваш времето си. Нямам представа какви са навиците ти, не мисля за графика ти, който познавах, когато бяхме заедно. Забравих дали предпочиташ вечерта, или сутринта, защото това вече не ме засяга.
Вече не искам да помня начина, по който ме прегръщаше и топлината на тялото ти, която ме успокояваше. Вече не искам да помня какво е да се будиш до мен. Не искам вече да помня неща, които не са в настоящето ми. Мога просто да съм щастлива, че ги е имало и са ми носили хубави усещания. Да съм щастлива, че споделих тези моменти с теб. Но не мога да отделям повече време, търсейки онези неща в теб, който толкова обичах. Онези неща, които знам, че няма да се върнат.
Вече не помня номера ти наизуст, а върховете на пръстите ми не могат да наберат 10-те цифри, които се бяха закотвили в мозъка ми толкова ясно. Вече не помня какво е усещането да получа съобщение от теб. Вече нямам представа какъв е животът ти и най-накрая приех, че това е напълно нормално. Че всичко е наред...
Любовта е най-объркваща, когато едновременно се опитваме да я задържим и да я оставим. Толкова дълго задържането изглеждаше безплодно, а пускането - невъзможно. Но фактът, че вече не си толкова голяма част от живота ми не ме плаши, нито омаловажава това, което сме имали. Не се чувствам празна или непълна. Знам коя съм извън теб, извън нас. И се чувствам добре... дори щастлива!
И това е моят начин да знам, че съм те преживяла.
НАЗАД