На брега на едно голяма езеро, в което не плували риби, живеели младият Чан и неговата майка. Те обработвали оскъдно парче неплодородна земя, с която едва изкарвали прехраната си.
Един хубав ден младежът решил да отиде и да попита Великият Бог на Запада защо толкова много работят, а са толкоз бедни. Целунал майка си, взел си довиждане с нея, събрал някои провизии и тръгнал към неприветливите западни земи.
Цели 49 дни той вървял през гъсти гори. Тогава, на края на силите си, стигнал до ферма, където една възрастна жена живеела с дъщеря си. Дъщерята била много красива, но не можела да говори. Родила се няма. Възрастната жена му предложила храна и легло за нощта, а когато й казал къде ще ходи, тя помолила: „Би ли попитал Великият Бог на Запада, защо дъщеря ми не може да говори? Аз не мога да го направя сама, твърде стара съм.“
Чан се съгласил на драго сърце и продължил пътя си напред през планините, за още 49 дни. Когато бил почти напълно изтощен, видял къща. Възрастен мъж, който живеел там му дал храна и място да преспи.
Когато Чан му казал за целта си, мъжът попитал: „Моите крака са твърде слаби, за да ме занесат до там, но би ли попитам заради мен, защо дърветата ми не раждат плодове?“
Чан се съгласил и се отправил на запад. Тази вечер той стигнал до една голяма, бърза река, на която нямало нито мост, нито брод, нито камъни, по които да премине. Изглеждало, че пътуването му е към края си и усилията му били напразни.
Тогава водите се разпенили и се появил един дракон. Чан забелязал, че крилата му са слабички и че на челото си имал блестяща перла.
Драконът го попитал защо иска да премине реката и Чан му обяснил. „Това е добра причина, качвай се на гърба ми!“ казал дракона. „Когато стигнеш там моля, попитай защо не мога да летя като другите дракони?“
Най-накрая Чан видял края на пътуването си, един дворец с хиляди стаи, там горе високо в планината. Покачил се, стигнал до дверите и бил въведен във великата господна зала. Там седял суров, възрастен мъж с побеляла коса, носещ императорска роба.
„За това, че си извървял един дълъг и опасен път, давам ти правото да ме попиташ 3 въпроса, но ако питаш повече – то няма да отговоря на нито един от тях.“ Чан бил разочарован, ако зададе 3 въпроса, както обещал, то не можело да зададе въпроса за себе си. Но той държал на думата си.
На следващата сутрин получил отговорите за 3-та си приятели и тръгнал обратно без да зададе въпрос за себе си. Когато стигнал до реката, драконът го чакал там с нетърпение. „Великият Бог на Запада каза, че ти трябва да направиш едно добро дело и тогава ще ти даде силата да летиш.“
Драконът пренесъл Чан през реката и казал без колебание: „За това, че си толкоз благороден, ще ти дам най-ценното нещо, което имам – перлата, която нося на челото си.“ Свалил перлата и я дал на момчето.
След като Чан му благодарил, драконът се понесъл в небето. Когато Чан стигнал до възрастният мъж му казал да копае под лимоновото дърво. Там те намерили 9 златни делви, от които извирала чиста вода. Изведнъж дърветата се покрили с цветове. Възрастният мъж дал на момчето една от 9-те вълшебни делви.
На следващата си спирка Чан поговорил с хубавото момиче и тя му отговорила! Обзета от радост тя го целунала и майка й казала: „Омъжи се за дъщеря ми, ти ще бъдеш чудесен съпруг за нея!“ Чан останал с тях за 9 дена и отвел съпругата си при своята майка.
Бедната стара жена плакала толкова много, че ослепяла. Той не посмял даже да й каже, че няма отговор на нейния въпрос, но се сетил за перлата. Когато тя докоснала перлата, ярка светлина блеснала от нея и озарила очите й. И чудо! Тя можела да вижда отново!
Магическата перла също докарала риба в езерото и превърнала земята в плодородна. Чан, майка му и неговата прекрасна съпруга заживели щастливо и всяка година щедрият дракон им идвал на гости.
Увлечени от собствените си главоблъсканици, ние често забравяме, че около нас има хора, които също имат нужда от помощ. Когато отворим сърцата си и се опитаме да им помогнем, често откриваме отговорите, които ни трябват.
НАЗАД