Имаше период в живота ми, когато имах много приятели. Не ме разбирайте погрешно. Никога не съм се възприемала като популярна. Имаше моменти, в които в хола ми се събирахме толкова много хора. Празнувахме. Бяхме благодарни.
Да откриеш няког, с който спокойно да излезеш и да си прекараш добре е трудно. Преди не беше. Типичният отговор на въпроса „Какво правиш?“ бе „Нищо“. Днес имаме толкова много задачи, че този отговор звучи абсурдно.
Днес, за да излезем с приятелите ми, изисква планиране месеци по-рано. Когато успеем да откраднем малко време за близките ни, е истинско щастие. Днес приятелствата са по-тихи, истински. Те са и трудни.
Когато бяхме по-млади, беше лесно. Трябваше само да звъннем по телефона.
Сега ежедневието ни е натоварено. Заради всички задачи, които имаме, прекъсваме контакта с някои от приятелите ни. Трудно е да ги поддържаме.
И така приятелският ни кръг намалява, защото трябва.
Той се променя. Ние също. Ставаме различни хора. Приоритетите ни не са същите. Осъзнаваме, че вече не сме онези с безгрижния живот.
Не толерираме глупостите, драмата. Нямаме нужда от фалшиви хора.
Понякога сме самотни, защото приятелите ни вече не живеят отсреща.
Но знаете ли какво?
Това не е нещо лошо. Писна ми от „приятели“, които търсят само изгода.
Искам такива, с които мога да споделям мечтите си, с които да плачем, с които да водим разговори.
Искам приятели, които са били с мен и преди, които ме познават и днес.
Искам онези, които са истински, които не биха ме излъгали.
Искам хора, които ще са до мен, с които можем да излезем спонтанно.
Искам приятели, които ще искат да знаят наистина как съм и какво се случва в живота ми, а не такива, с които трябва да се преструвам.
Искам онези, с които мога да се смея, да плача, да се радвам. Онези, на които да споделя тайните, целите и притесненията си, а те да не ме съдят.
Искам приятели, които винаги биха ми помогнали, когато ги помоля, които са искрени и смели, които биха тръгнали на приключение с мен без да се замислят.
Искам хора, които ще са честни и няма да ми говорят глупости, които са истински, защото аз съм.
Не искам много приятели. Не искам фалшиви хора и използвачи.
Искам онези трудните, но и реални приятелства.
Нищо повече, нищо по-малко.
НАЗАД