Една жена се нарежда с малкия си син пред павилион за сандвичи.
- Прясно ли е всичко?
- Да, госпожо, нашият мениджър държи изключително на качеството на продуктите.
- Искам сандвич за сина си и нека питката да бъде нисковъглехидратна.
- Да, госпожо.
- И без никакъв глутен!
- Разбира се, госпожо.
- И тази зелена салата, ако има пестициди ми я спестете.
- Няма как да знам с точност, но от съображения за сигурност ще я пропуснем, госпожо.
Започват да се трупат хора и да недоволстват потропвайки с крак. Зад тази дама, се подава друга млада майка със своята малка дъщеря.
- Да бъде по-препечен и ако сосовете са купешки, не слагайте и капка в сандвича на детето ми. Държа да са максимално изчистени като състав.
- Ние всяка сутрин приготвяме сосовете, госпожо, а после ги съхраняваме в хладилник. След приключване на смяната изхвърляме остатъците, ако има такива и така не задържаме нищо приготвено от изминалия ден.
Хората все по-нервно започват да въздишат и да се извиват в живописна опашка от прегладнели.
- Зяповядайте, госпожо. Сандвич с нисковъглехидратно хлебче, без глутен и без зелена салата, заради вероятното съдържание на пестициди. Да Ви е сладко. - усмихна се продавачът и подаде приготвения сандвич.
- Задръж рестото и ми дай една салфетка! - повиши самоуверения си тон претенциозната жена.
- Заповядайте три, да си имате резервни. - учтиво отвърна продавачът, подавайки салфетките.
- Виждаш ли сине, парите оправят всичко. Имаш ли пари, всеки ще ти служи, нямаш ли пари - ти ще служиш на хората. Печели и спестявай, за да ти е хубав животът. - майката на момчето го погали по главата, а след това върна студения си поглед върху продавача и се отдръпна до стърчащите маси.
- Какъв сандвич да приготвя за Вас млада госпожице - пошегува се продавачът с малкото момиче, което заедно с майка си, търпеливо изчакваше своя ред.
- Давай - подкани я майка ѝ.
- Сандвич с домат и сиренце, моля.
- Само това ли? Не искаш ли да ти сложа още нещо?
- Благодаря, но не ми трябва друго. Това са двете ми любими неща. - усмихна се момиченцето.
- Така да бъде, но ще ми позволиш ли да ти сложа и един невероятен билков сос, с който наистина много се гордея? - намигна ѝ продавачът.
- Ами добре, благодаря Ви.
След по-малко от пет минути, сандвичът беше готов.
- Заповядай, вкусен сандвич с домат, сирене и босилеково песто.
- Ухае прекрасно, много, много Ви благодаря! - отвърна с несдържащ ентусиазъм малката девойка.
- Какво дължим? - попита усмихнато майка ѝ.
- Нищо не дължите. Заведението черпи, отговори с радост продавачът.
- Виждаш ли мамо, понякога парите не са всичко.
Парите например никога няма да могат да ти купят добро отношение и обноски. Това се учи, него не можеш да си го платиш. За да го получиш е нужно да имаш добър преподавател, ако го нямаш и цял живот да печелиш и да пестиш, пак няма да го притежаваш. Запомни, че парите цапат и ако растеш подвластна на тях и цял пакет салфетки няма да ти стигнат, за да се изчистиш.
Автор:Искра Дичева
НАЗАД