Живял някога един избухлив грубиян. Наранявал всички наоколо с гневни думи и обиди. Семейството му замръзвало в мълчание в негово присъствие, приятелите му започнали да го избягват. А той ставал все по-зъл и невъздържан. Тогава, един ден, баща му му връчил торба с гвоздеи и му заръчал всеки път, когато не успее да сдържи гнева си, да забива по един пирон в голям дървен стълб от оградата на двора.
Синът послушал баща си. Първия ден се наложило да забие няколко десетки гвоздея. Но след няколко седмици гвоздеите започнали все повече и повече да намаляват. Най-накрая дошъл и денят, в който не му се наложило да забие нито един пирон. Младежът се похвалил на баща си, а той му поставил нова задача – всеки път, когато успее да държи под контрол избухливостта си, да изважда по един гвоздей от дървения стълб.
Минало време и дошъл денят, в който синът съобщил на баща си, че на стълба вече няма нито един пирон. Тогава бащата го завел до оградата и казал:
- Не се справи зле, но виждаш ли колко дупки има в дървото сега? Ето това става и с човешката душа всеки път, щом изречеш обида.
НАЗАД