Веднъж двама приятели моряци попаднали на остров, където вождът на племето имал две дъщери. Първата била много красива, а втората – не толкова.
Единият моряк се обърнал към приятеля си:
- Намерих щастието си на този остров, ще остана тук и ще се оженя за дъщерята на вожда.
- Да, приятелю, добър избор. Тя е много красива.
- Не ме разбра, ще се оженя за малката дъщеря – отвърнал вторият моряк.
- Защо би го направил? Та тя… не е много красива.
- Просто така искам.
Първият моряк отплувал, а другият отишъл при вожда да поиска ръката на дъщеря му. В племето било прието за хубава жена да се дават десет крави. Морякът застанал пред вожда, и казал:
- Водя ти десет крави в замяна на дъщеря ти.
- Добър избор! – рекъл вождът. – Голямата ми дъщеря е умна и красива…
- Аз искам малката!
- Шегуваш се! Та тя е…
- Няма значение. Искам нея.
- Добре, отвърнал вождът. Но ми дай само три крави за нея. Тя не струва десет.
Морякът настоял да плати десет крави и отвел съпругата си у дома.
Минали години. Моряците се срещнали отново. В двора на къщата, където живеел морякът, седяла неземно красива жена, а около нея тичали деца. Прегърнали се моряците, а домакинът попитал: „Видя ли се вече с жена ми? – казвайки това, той посочил красавицата.
Вторият моряк озадачено попитал:
- Ти да не би да си се оженил втори път?
- Не, това е същата жена, малката дъщеря на вожда.
- Как така? Не може да бъде.
Морякът решил сам да попита жената как се е променила толкова много.
Тя отговорила само: „Просто изведнъж разбрах, че струвам десет крави.“
Скъпи дами, не забравяйте, че всяка една от нас струва не по-малко от "десет крави" и никога не бива да позволяваме на никой да твърди обратното!
НАЗАД