Един младеж бил осъден на смърт за много сериозно престъпление. Присъдата била сурова и не подлежала на обжалване. Отишла майката в тъмницата при сина си и му казала:
„Сине, не се отчайвай. Утре ще отида при краля, ще падна в краката му и ще го моля за помилване. Господ вижда, че си млад и глупав, постъпил си необмислено, но не заслужаваш такова сурово наказание... Утре ще те поведат към ешафода. Не се бой от нищо - аз ще успея да те спася. Гледай към мен. Ако дойда в черни дрехи - не съм успяла, кралят не те е помилвал. Ако съм с бели - ти си спасен! Чакай ме, синко!"
Жената казала това и си отишла...
Кралят приел нещастната жена и я изслушал внимателно. Но провинението на сина й било твърде тежко - бил тръгнал срещу краля и трябвало да бъде наказан за това... Той не му дал прошка...
Убитата от мъка жена едва се дотътрила вкъщи и безчувствена рухнала на пода... Рано сутринта била на площада, където щял да бъде екзекутиран синът й. Тя била с ослепително бяла рокля - венчалната й, която измъкнала от стар сандък... Очите й сияели от щастие, въпреки че сърцето й се свивало от мъка и болка - виждала своя горещо обичан син за последен път... Синът се качил на ешафода. Очите му търсели майката и най-после я видял. Той се усмихнал, помахал с ръка и запитал с устни: „Всичко е наред, нали?" Майката кимнала утвърдително с глава. Синът съвсем спокойно сложил главата си под брадвата на палача, твърдо убеден, че ей сега ще се появи пратеникът на краля и ще отмени екзекуцията... Главата му отлетяла в кошницата... Народът ахнал от ужас... Майката паднала в несвяст. Сърцето й спряло да бие...
Помнете: Не трябва да се убива последната надежда на човек!!!
НАЗАД