Веднъж при един Учител дошъл един човек, за да го пита за учението Чан. Вместо да слуша Учителя обаче, той непрекъснато говорел за себе си и за своите разбирания. След известно време Учителят му поднесъл чай. Продължил да налива чая дори и след напълването на чашата му. Чаят започнал да прелива от чашата. Накрая гостът не издържал и извикал:
– Не виждате ли, че чашата е пълна до горе? – попитал той. – Не може да поеме повече.
– Точно така – отвърнал Учителят и спрял най-после да налива. – Също като тази чаша и ти си изпълнен с твоите собствени идеи и не възприемаш нищо. Как мога да ти предам учението Чан, като не ми предлагаш празна чаша?
Виж още:
Любов е да дадеш това, което нямаш...
Какво виждаш?
Когато си кажеш, че не можеш да промениш нещата, прочети това
НАЗАД