В минали времена, в един и същи град живеели двама приятели. Те били неразделни - винаги и навсякъде били заедно.
Единият обичал често да казва: "Тук ще порасна и ще стана известен мислител. И моето име ще остане за вековете!". Другият само клател глава в съгласие. Първият отново добавял мечтаейки: "Ще порасна и ще стана велик пълководец, а ти ще бъдеш мой помощник. Благодарение на нашето приятелство и славата ми, потомците ще запомнят и твоето име!". А другото момче отново само кимало с глава.
Като бързокрила птица отлетяло детството някъде в миналото, отвъд хоризонта. Момчетата тръгнали на училище. Мечтателят бил прилежен ученик, защото вярвал, че знанието и образованието са от съществено значение, за да стане велик и известен. А приятелят му бил несериозен и повече мързелувал. Често бягал на пристанището, за да погледа корабите и да послуша историите за моряци и капитани в пристанищните кръчми.
Веднъж младежите седели на брега, в близост до стария фар, където те толкова обичали да прекарват времето си като деца. Мечтателят показал на приятеля си една дебела тетрадка и казал:
- Виж, аз си записвам всичко: всеки свой ден, какво съм обядвал или вечерял, какви оценки получавам в училище.
- И защо правиш това? – изненадал се приятелят му.
- Защото, когато стана известен, потомците да знаят какъв съм бил в действителност, а не да си съчиняват за мен глупави истории! - отвърнал той.
- Е, аз не си записвам нищо – засмял се вторият - защото нямам никакво намерение да ставам известен!
След няколко дни вторият младеж избягал от дома си, качвайки се на борда на търговски кораб, а мечтателят останал вкъщи и продължил да учи усърдно. Той, както и много други, осъждал приятеля си и плакал, мислейки, че го е загубил завинаги.
След близо половин век в кръчмите на градчето разказвали историята за смелия капитан - откривател на нови земи, бивш смел корсар, който се борил срещу търговията с роби. Моряците разказвали легенди за неговата смелост, храброст и героичната му смърт. Дори в негова чест нарекли морската академия, която отворила врати в града. А по-старото поколение обичало да казва: "Кой би си помислил, че този малък дявол, който избяга от дома си, ще стане такъв велик човек, чието име ще остане във вековете".
А какво се случи с мечтателя? Кой знае!? Историята не е запазила нито името му, нито негови произведения, останала само мечтата му да бъде велик ... някога ...
Къса е човешката памет, но делата се помнят по-дълго от празните думи. Правете нещо, живейте, борете се и обичайте. Не мечтайте да бъдете велики, а просто живейте живота си. И тогава ще ви помнят.
НАЗАД