Тази прекрасна поучителна история ще ви научи как правилно да реагирате и какво да правите, когато хората около вас проявяват злоба и ви оскърбяват.
Живял някога един мъдър старец, който обучавал младите си ученици на бойно изкуство и ги наставлявал към пътя на истината. Той споделял с тях уменията и опита си.
Веднъж, по време на занятие, един млад воин, който се ползвал с лоша слава, дошъл на урок при мъдреца. Той обичал да обижда и провокира околните, като ги подтиквал към караници и сбивания. Избирал своята жертва и започнал да я засипва с ругатни. Вбесеният противник се опитвал да накаже насилника, но яростта му затъмнявала съзнанието и заслепен от нея, той допускал грешка след грешка. В резултат на това, заядливият воин го победил много лесно.
Така и този път войнът започнал да оскърбява учителя и зачакал ответната реакция. За изненада, мъдрецът не му обърнал никакво внимание и продължил спокойно да преподава знанията на учениците си. Побойникът отново се опитал да го обиди, но той оставал все така невъзмутим. Накрая провокаторът се вбесил, задето не успял да засегне учителя, и обиден излязъл от залата.
Когато агресорът си тръгнал, учениците попитали мъдреца:
- Учителю, защо търпя нападките и не го предизвика на бой? Защо не го победи и не му даде урок?
Мъдрият самурай отговорил:
- Към злобата, завистта и оскърбленията трябва да се отнасяме като към подарък, който не бива да приемаме. Ако ти не приемеш подарък, то тогава на кому принадлежи той?
- Принадлежи на този, който го носи! - отговорили учениците.
- Точно така! Докато не приемеш завистта и ненавистта за свои, те ще останат само у този, който ги носи! - обяснил мъдрият учител.