Веднъж щастието вървяло през гората и непредпазливо паднало в една покрита с клони и листа яма. Седи долу и плаче. Наблизо минал човек. Щастието завикало от ямата:
– Добри човече, помогни ми да изляза!
– А ти какво ще ми дадеш?
– Какво ти трябва?
– Голям хубав палат и богатство!
– Ще ги имаш! – казало щастието – Щом се прибереш…
Човекът си отишъл бързо, за да се наслаждава на подаръка и съвсем забравил за щастието.
Седи щастието в ямата и плаче още по–силно.
Минал втори човек.
За да помогне на щастието да излезе от ямата той поискал власт, луксозен живот, красиви жени.
– Ще ги имаш, щом се прибереш – обещало щастието.
Забързал се човекът и също забравил за щастието.
След време минал трети човек.
Викнало щастието от ямата:
– Добри човече, измъкни ме от тук!
Човекът измъкнал щастието от дупката и продължил по пътя си.
– Човече, а ти какво ще поискаш за помощта си?
– На мен нищо не ми е нужно.
Тръгнало щастието след човека и не го изоставило никога.
Помнете, че щастието не зависи от това кой сте и какво имате; то зависи предимно от това какво мислите. То е състояние, състояние на духа, миг на докосване със съвършенството, миг на хармония. Не го търсете, търсете себе си, защото щастието се проявява във вас.
НАЗАД