Признания след Свети Валентин

Вторник. Два дни след празника. Няма ги момчетата с цветя в ръце, усмихнати и забързани към своите любими. Странно е как само за един ден всичко почервеня от въздишки, погледи, страсти, сърчица на балони, сърчица по витрини, сърчица в ресторанти... Къде е цялата магия днес, в този посивял ден?!

И така за ден сме любими, желани, специални... И после отново се гмурваме в обичайните си роли на изрядни домакини, доказани професионалисти, всеотдайни майки. Само ние си знаем какво ни коства всекидневното тичане по петите на съвършенството. Колко много стрес, разочарования, гняв и несподелени емоции подреждаме в кошниците на душите ни. А там не трябваше ли да има рози от разтапящи любовни емоции, уханни фрезии от искрена радост и пленителни орхидеи от спокойствие и оптимизъм? Не казвайте, че сте забравили за тях! Или направо си признайте колко често бягате от себе си, за да изглеждате силни. И дали, сграбчили повечето възможности да разрешавате всички проблеми в офиса и у дома, също като войнствени амазонки, наистина сте щастливи? Отговорът на този въпрос може да ви изненада. Защото доброволната замяна на крехкостта ни, ранимостта и чувствителността с бронята на безкомпромисни, съвършени машини, за които няма невъзможни неща, има твърде висока цена. На крачка сте от емоционално изчерпване, психическо изтощение, физически срив на тялото, които могат да доведат до сериозни здравословни проблеми. Струва ли си? Замислете се сериозно. И вместо сами да се теглите към дъното, започнете промените от себе си. Адаптацията в стресовата среда, пълна с предизвикателства, които сами си поставяме, е животоспасяваща. Забравеното усещане да искаме помощ от половинката, да разпределяме задачите в офиса и у дома, да открадваме време само за себе си е един от спасителните изходи. Време е да решите дали ще го използвате, или ще продължите да се въртите в омагьосания кръг с мислите: „Аз мога и повече! Нищо не може да ме спре!“

Ако дотук не сте се убедили, че трябва да укротите темпото, ето още няколко интересни факта в полза на новата ви гледна точка. Доста измамна е предствата, че наложеният модел на перфектната жена, ще доведе в живота ви удовлетворението и радостта. Точно обратното. Не само, че високите стремежи ще ви носят разочарование след разочарование, а с цел да ви защити тялото ще ви сложи различни спирачки. Защото, задъхани по пътя на себедоказването, вървите не толкова към успехите, а към саморазрушението.

Стоп! Не ви казваме да спрете да мечтаете, да се развивате, да творите. Целта е да разберете какви са вашите възможности и граници и да се научите, че няма нищо срамно, а всъщност е доста освобождаващо, да ползвате думичката: „Не!“. В противен случай вместо вас в началото ще я изрече умората. Да, говорим за онази досадница, която те грабва, потапя те в апатия и те задушава точно, когато трябва да се порадваш на някоя изстрадана победа. Състоянието ви може да се влоши дотам, че дори почивка и приятни занимания да не ви извеждат от енергийния дефицит. При някои жени даже се наблюдава синдромът на хроничната умора, който може да трае месеци и години, да доведе до проблеми със съня, депресия, главоболие, липса на тонус, раздразнителност. Понякога такъв период за здравето започва дори с треска, температура и преминава в една нескончаема битка със ставането сутрин, задачките в офиса, невъзможността за добра концентрация и работоспособност. Не случайно лекарите дори го наричат „грипа на младите кариеристи“. А вие от тях ли сте?

Започнахте ли да анализирате? Подобно на всички важни решения, които взимаме в живота, и желанието занапред да не изневеряваме на себе си, стартира с честен самоанализ. И най-трудната стъпка при такива промени е слагането на граници. Самото определяне на личната ни територия, на личното ни време е голямо предизвикателство в съвременния свят, защото той работи на обратния принцип. Интернет и съвременните технологии ни осигуряват всичко на поднос, но се оказва трудно, ние да се изключваме от тези глобални процеси. Замислете се колко често използвате възможността да доработите по някоя задачка вкъщи. И така удобният лаптоп всъщност не ви дава време, а го изяжда, при това доброволно поканен в личното ви пространство. Същото се получва с телефона и това, че всички знаят, че на вас може да се разчита и винаги сте на разположение. Нали разбирате, че докато сами се обричате да бъдете пренавити пружини, няма как животът и усещанията ви да се променят.

Огледайте се около себе си и започнете да слагате граници. Между вас, времето ви за почивка и дългия списък със задачи в работата, и търчането с децата. Постепенно ще се научите да влизате само в битки, които са ваши, да наблюдавате събитията отстрани без емоционално да се обвързвате с всеки проблем, да кажете на останалите, че вашите приоритети са не по-малко важни от ролите, в които за тях е удобно да бъдете. И, да, подгответе се, че на много хора около вас промените няма да им харесат. Не позволявайте това да наруши вътрешното ви равновесие и стабилност. За да сте устойчиви във физически и психоемоционален план, могат много да ви помогнат Шуслеровите соли. Комбинацията от №2 калциев фосфат, №3 железен фосфат, №5 калиев фосфат, №7 магнезиев фосфат е изключително подходяща при такива преходни ситуации и като цяло запазва енергията, доброто настроение, помага ви да релаксирате и да гледате по-спокойно на проблемите. Всички тези соли имат фосфатни йони в състава си, което означава, че буквално всяка мозъчна клетка получава повече сили, нервните импусли се предават плавно, ще бъдете по-концентрирани и същевременно ще записвате по-лесно вечер. Шуслеровата терапия подпомага запазването на баланса на клетъчно ниво, което дава не само усещане за радост и удовлетвореност, но и ви пази от рискове за развитие на редица проблеми, като следствие от стреса. Добре е да правите поне 2 курса годишно с тези 4 соли за по 3-4 месеца, като са ви необходими по 3 таблетки от всяка на ден. Тази терапия не изключва посещението при лекар хомеопат, особено ако стресът ви идва в повече и е получил изражение във вид на болест.

Не забравяйте, че държите всички ключове към емоционалната си стабилност и физическо здраве. И ако доброволно се отказвате да бъдете жени и приемате ролята си на роботи, които се грижат за всички, но не и за себе си, то не ви очакват много добри последствия. Затова напомнете на мъжете до вас, че всеки ден трябва да е Свети Валентин! На децата, че вие също сте човек и имате нужда от време за себе си. И на самите себе си за простичкия факт, че като жени сте на този свят да давате радост и да създавате красота! А това не може да се случи, ако вътрешно се изяждате от нестихващо желание да бъдете идеални във всеки момент.

Прекрасни сте! Позволете и на другите да го усетят!

НАЗАД