Мегън Маркъл се прочу по цял свят като бъдещата съпруга на принц Хари, но сме сигурни, че не го е пленила само с красотата си. 36-годишната актриса притежава и вътрешна красота – тя е дама с твърди позиции – феминистка и активист за правата на жените.

Днес ви предлагаме да си припомним една вдъхновяваща нейна реч, която през 2015 година трогна целия свят. Речта ѝ е изнесена пред „ООН-Жени“ – структурата на ООН за постигане на равнопоставеност между половете и разширяване на правата и възможностите на жените.

„Горда съм да бъда жена и феминистка и тази вечер съм изключително горда да застана пред вас в този важен ден, който ни напомня колко много сме постигнали, но и колко още път ще трябва да извървим.

Искам да ви разкажа историята, която обяснява моето присъствие тук и причината да работя с ООН-Жени. Когато бях едва на 11 години, съвсем случайно се превърнах в защитничка на правата на жените. (...) Бях още в началното училище и със съучениците ми гледахме телевизия. Тогава на екрана се появи някаква реклама за препарат за миене на съдове и слоганът ѝ беше „Жените в цяла Америка се борят с петната върху мазните тигани и тенджери“. Две момчета от моя клас коментираха: „Да, точно там им е мястото на жените – в кухнята“. Помня, че бях шокирана и ядосана. Чувствах се толкова наранена – това не беше правилно, трябваше да се направи нещо. Когато се прибрах у дома, разказах на баща ми какво се е случило и той ме насърчи да напиша писма до най-влиятелните жени в Америка, за които се сещам. И така и направих.

Моето 11-годишно Аз осъзнаваше, че ако иска да го чуят, трябва да напише писмо на първата дама на Америка. Затова писах на Хилари Клинтън. Писах и на моя източник на новини по това време – Линда Елърби, която беше водеща на детска новинарска програма, след това написах писмо и на адвокатката за правата на жените Глория Олред, защото исках да се подсигуря на всички фронтове. Накрая написах писмо и до производителя на препарата за миене на съдове. Минаха няколко седмици и за моя изненада получих окуражителни отговори от Хилари Клинтън, Линда Елърби и Глория Олред. Чувството беше невероятно. (...) А след един месец голямата фирма, на която бях писала, промени рекламата си. Слоганът беше сменен от „Жените в цяла Америка се борят с петната върху мазните тигани и тенджери“ на „Хората в Америка...“. Точно в този момент осъзнах силата на моите действия. Едва на 11 бях успяла да дам своя малък принос към света, като застанах зад идеята за равенство.

Равенството означава, че президентът на Руанда Пол Кагаме, чиято страна посетих наскоро с една от мисиите на ООН, е равен на малкото момиченце в бежанския лагер в Гихембе, което мечтае един ден да стане президент. Равенството означава, че главният секретар на ООН Бан Ки-Мун е равен на младата стажантка в ООН, която си мечтае един ден да стисне ръката му. Равенството означава съпругата да е равна на съпруга си, сестрата – на брат си. Не по-добра, не по-лоша – а равна!

Както знаете, според ООН-Жени половото неравенство ще изчезне през 2030 г. Но плашещото е, че според проучванията, с този темп на развитие, половото неравенство няма да изчезне до 2095 г. Тоест след още 80 години. Когато говорим за участието на жените в политиката, трябва да отбележим, че процентът на жените, които в световен мащаб са част от правителствата на страните си, е нараснал само с 11% от 1995 г. 11 процента за 20 години? Това трябва да се промени. Жените съставляват половината от човешкото население на Земята и половината от неговия потенциал, затова не е практично техните гласове, нашите гласове, да останат нечути на най-високите нива в политиката.

Начинът, по който можем да променим това, е да покажем на момичетата и жените, че могат да бъдат лидери и да ги подкрепяме в това начинание. Начинът е да имаме лидери като президента Кагаме, чиято парламентарна система се състои от 64% жени. Това е най-високият процент в цял свят и е направо невероятно. Трябват ни още мъже като него, трябват ни още мъже като моя баща, който насърчи 11-годишното ми Аз да отстоява това, в което вярва. По този начин ние напомняме на момичетата, че тихите им гласчета изобщо не са тихи и те могат да променят света. По този начин ние напомняме на жените, че техните действия имат значение и те трябва да бъдат по-активни в техния личен кръг, в техните местни правителства, дори и на най-високите парламентарни позиции. Наложително е жените да седнат на масата, на която се вземат решения. Те се нуждаят от покана да седнат на тази маса, но ако това не е възможно – трябва сами да си създадат своя собствена „маса“. Трябва в световен мащаб да осъзнаем, че не можем да постигнем промяна, ако жените не участват в политиката на страните си.

Хората казват, че момиченцата с мечти се превръщат в жени с визия. Да вдъхнем кураж на жените, за да могат да осъществят визията си, защото не е достатъчно просто да говорим за равенството – трябва и да вярваме в него. И не е достатъчно просто да вярваме в него – трябва и да работим за него. Нека работим заедно. Още от този миг.“

Вижте и въздействащата ѝ реч в това видео: