Едно нещо е сигурно в живота - ще бъдеш наранена.
Когато допуснем някого в живота си, е възможно да ни нарани. Даваме възможност на хората да ни опознават толкова добре, че могат лесно да ни наранят.
Почти е сигурно, че онези, които обичаме, ще ни наранят.
Понякога хората няма да те разберат. Няма да разберат какво преживяваш и какво те измъчва. Ще те обичат, но тази любов невинаги ще бъде достатъчна.
Защото си човек, имаш нужди. Всеки има такива и не си бреме, ако искаш това, от което се нуждаеш.
Толкова е трудно да живееш в този свят. В моменти на трудност е напълно нормално да искаш някой да ти помогне.
Не си бреме за това, че имаш проблеми.
Не си в тежест, защото се бориш.
Не си бреме, ако търсиш помощ.
Не си бреме, защото тревожността или депресията ти казват, че си.
Не си в тежест, ако правиш грешки.
Ти не си бреме.
Когато ни обземат лоши мисли, могат да ни убедят, че проблемите ни са твърде големи, за да ги споделим. Те могат да ни убедят, че не можем или не трябва да поискаме помощ.
Умът ни обича да си играе с нас. Харесва му да ни храни с лъжи дори и вече да сме сити.
Понякога хората са егоисти. Само защото някой смята, че си бреме, това не означава, че е прав. Никой не е прав за всичко, дори и хората, които обичаме.
Ти се бориш и това, което искаш, е просто: любов.
Без значение какво правиш или какво чувстваш, винаги заслужаваш любов.
Ти не си бреме. Ти си боец, постоянно се бориш с ума си, който ти казва, че никой не те обича и че хората не могат да се оправят с теб. Че си егоистична, в най-добрия случай.
Ти не си бреме. Ти си човек, напълно заслужаващ любов.
НАЗАД