„Ако преди години някой ме беше потупал по рамото, докато прегърбена над лаптопа неуверено пишех поредния си пост в блога ми, и ми беше казал, че след няколко години ще пиша статии за различни сайтове и списания и даже ще съм на път да напиша първата си книга, щях да му се изсмея.
Защото преди години изобщо не бях уверена в това, което правя, съмнявах се, че дори мога да се нарека „писателка“, както се съмняват и много други, избрали това поприще. А защо се съмняваме? Защото си мислим, че не сме достатъчно добри.
Постоянно се сравняваме с другите и измерваме таланта си в съотношение с техния. Съмняваме се в уменията си, в потенциала си и се чудим дали изобщо можем да бъдем толкова добри, че да успеем.
Съмнявах се в себе си много дълго време и постоянно се сравнявах с другите пишещи, в курсовете, които посещавах. Беше ме страх дори да предложа моя публикация, защото си мислих, че ще я отхвърлят.
Възхищавах се на онези, чиито публикации излизат онлайн и на хартия. Мечтаех си да съм като тях...
Но бавно, с отминаването на годините, след моменти на съкрушаваща болка и купища разочарования, открих, че мога да отстоявам себе си, че имам талант и трябва да се гордея с това, което правя – нещо, за което съм се трудила упорито.
Писането. Винаги съм го обичала.
Какво ли щях да правя, ако преди години си бях казала „по дяволите, зарязвам всичко, не мога да пиша, никога няма да успея, нямам никакъв талант и това не е за мен“? Ако го бях направила, дори нямаше да предполагам колко много мога да постигна.
Много хора се отказват още в самото начало, защото не виждат мигновен резултат, защото им е твърде трудно и не са били подготвени за препятствията по пътя.
Моята мечта беше да си имам блог и го направих. Годините минаваха, но почти никой не четеше блога ми. Ядосвах се, че нямам четения и многократно съм си мислела, че си губя времето, но този малък блог ми даде опит, който ми е полезен и до ден-днешен и ми помага да преследвам настоящите си мечти. Сега мечтая да пиша редовно за списания и да публикуват работата ми на хартия. И това ще стане някой ден, когато му дойде времето.
Затова искам да ти кажа – на теб, онази, която се съмнява и се чуди дали е достатъчно добра, дали това, което прави, има значение, дали има талант, дали въобще ще постигне нещо... Искам да ти кажа, че е нужно време и ти можеш да постигнеш мечтите си, ако не се отказваш.
Нищо не се постига лесно. Нищо не се постига за една нощ и може да ти отнеме седмици, месеци и дори години, за да достигнеш целта си, но един ден ще я достигнеш, ако не се отказваш. Тогава ще се усмихнеш и ще се радваш, че не си се отказала, колкото и да ти е било трудно.
Дай време на себе си и на таланта си. Не се сравнявай с останалите, бори се със себе си. Знай, че те очакват трудности, провали, сълзи и съмнения, но един ден ще достигнеш целта.
Би ли се отказала, ако знаеш, че те очаква нещо велико?
Всичко зависи от теб.“
Брия Бъроус
НАЗАД