Знам как се чувстваш.
Знам точно какво ти е...
Мислиш си, че никога няма да превъзмогнеш трудностите.
Че никога няма да забравиш...
Че никога няма да простиш...
Предателствата, манипулациите, игрите на хората, в които си повярвала.
Не е така.
Сега може би ти се струва, че си потънала.Стоиш на едно място и не можеш да предприемем нищо. Здравият разум те е напуснал за миг.
Чуваш молбите на семейството си как трябва да се събереш, как трябва да си намериш нещо, което ти доставя радост и те кара да се чувстваш жива.
Не правиш нищо от това, защото не вярваш. Изгубила си вяра дори в себе си.
Всеки ден е изпитание. Вдишваш, издишваш. Не чуваш и не виждаш.
И това ще мине....
Всичко минава, колкото и да не искаш да ми повярваш, сега, когато четеш това.
Но знаеш ли...
Никой няма да ти върне това време...
Ще го осъзнаеш, и ще съжалиш. Месеци, може би години.
Ще разбереш, че сърцето е цяло, когато отново видиш хората, които са тъпкали по сърцето ти. Но този път ще е различно.
Няма да изпитваш нищо. Дори няма да трепнеш.
Нищо.
Абсолютно нищо.
Все едно нищо не Ви е свързвало. Все една не се е случило.
Тогава ще си дадеш сметка колко бързо препуска времето и че всеки миг тук ни е подарък.
Знаеш ли?!
Случват се и по- страшни неща...
Постави се на мястото на човек с поставена лоша диагноза. Клиширани е, знам.
Представи си как се чувства.
Не можеш.
Сега не можеш.
Мислиш си, че това през което преминавам е най-хубаво лошото.
Може би е така... Но това е просто част от живота ти, а не целият.
Съзнанието ни често играе с нас.
Но изгубеният живот, в буквален о преносен смисъл, е най-тежкото изживяване.
Така че, моля те...
Изправи се и следващият път не допускайте хора толкова близо, преди да ги опознаеш, и то много добре.
Не че няма да имаш разочарования, но ще е по-добре леко.
Сърцето ти е специално,
И там няма място
За много...
Автор: Венеция Стоянова
НАЗАД