Истината е, че не е просто да се каже, че повечето дни не разпознаваш човека, който си станала, че когато се погледнеш в огледало, в него те гледа непознат. Не е лесно да разбереш, че не си такава, каквато си била преди. Че хората са взели повече, отколкото си им позволила. Това, че си се задълбочила толкова в живота, че си се оставила да се промъкнеш през вратата.
Не е лесно да разбереш, че човекът, когото си опознала, не си ти.
Но важното е да разбереш, че си забелязала това. Виждала си по начина, по който гледаш на себе си, по начина, по който критикуваш всяко свое несъвършенство и извивка. Чула си го по начина, по който се е променил тонът ти, когато смехът ти вече го няма. Усещала си го по начина, по който сърцето ти се е заключвало всеки път, когато щастието се е промъквало през пръстите ти.
И знам, че ако си напълно честна със себе си, би се върнала назад. Ще върнеш времето и ще се върнеш към човека, когото си била преди. Преди мъката, преди съмнението, преди да започне несигурността. Ще намериш някакъв начин да оставиш човека, когото си станала.
И не те обвинявам.
Но ето какво: Бог ще благослови тази, която си станала. Ще благослови кашата, която виждаш. Ще благослови бурите в сърцето ти. Ще благослови тази, която не би трябвало да бъдеш. Ще благослови всичко и ще продължи напред.
Продължавай да вървиш, докато ветровете, които измъчват ума ти, престанат. Продължавай да растеш, докато бъркотията, която е погълнала душата ти, процъфти в непокътната градина, която е била предопределена да стане.
Просто продължи, защото ти обещавам, че един ден ще се събудиш и всичко, което ще почувстваш към себе си, ще бъде силна любов. Пътят към щастието винаги е бил изпълнен с несигурност.
НАЗАД