От малки всеки ви предлага съвети как да управлявате своите ум и сърце. Казват ви да се доверите на инстинкта си, да оставите логиката настрана, да се стремите към живот, който е верен на душата ви.
Ще ви кажат това с думи и с други съобщения. Ще ви покажат филми и книги, в които героите живеят нестабилно, монотонно съществуване, докато не оставят настрана предпазливостта и не преследват това, за което телата им горят от желание.
И така израствате, мислейки, че трябва да следвате чувствата си, независимо от всичко. Пораствате, мислейки, че трябва да се доверите на себе си, независимо от всичко.
Това, което наистина се случва е, че се научавате да слушате страха си толкова, колкото и желанията си. Започвате да вярвате, че любовта е химическа реакция, а не изискваща ежедневна практика. Започвате да виждате красотата на рутината и стабилността и се обърквате.
Защото, когато дойде моментът, когато това, което сърцето ви иска и това, което ви казва главата, се сблъскат, ще разберете, че всъщност не знаете какво да правите. Ще разберете, че съветите за всичко или нищо няма смисъл и не работят. Ще разберете, че сте напълно заседнали, защото не знаете как да изберете.
Това, което не научавате, е, че не можете да разчитате само на сърцето или ума си. Трябва да ги използвате в тандем. Трябва да „танцувате“ между тях, да се вмъквате и да излизате от тях. Има време да се чувствате, има време да мислите. Има време да бъде логично, има време да бъде спонтанно. Има време да се приземите, има време „да се запалите и да се издигнете“.
Ако не знаете дали да избирате между това, което сърцето ви иска и това, което казва умът ви, трябва да се запитате честно - какво би довело до най-добрия възможен резултат за живота ми? Трябва да разберете какво е дългосрочната ви визия за живота ви и след това да направите избор, който подкрепя това.
Понякога оставаме на едно място, защото не искаме да приемем поражение или да признаем безполезността. Понякога сърцата ни казват, че продължаваме да се опитваме, когато умът ни казва, че това не работи, а понякога, умът ни се опитва да ни ръководи толкова, колкото и духа ни. Понякога мислите ни са толкова изпълнени със страх, сякаш се намираме в спирала и трябва да ги коригираме с логиката, с практиката, като наблюдаваме какъв всъщност е животът ни спрямо това какъв се страхуваме да бъде.
Чувствата ни ни показват къде искаме да отидем, умовете ни ни казват как да стигнем дотам.
Чувствата ни могат да ни кажат какво искаме, умовете ни трябва да ни казват как да го получим.
Така че, ако сме в задънена улица в отношенията си, но оставаме, защото чувстваме, че това е сродната ни душа, трябва да се запитаме - наистина ли това е пътят към любовта със сродна душа? Защото отговорът ще бъде не. Сърцата ни всъщност се опитват да ни насочат към истинска любов, а умовете ни се опитват да ни кажат как. Тръгнете си.
Ако сме изтощени да работим нон стоп, не се чувстваме вдъхновени, сърцата ни може да ни кажат, че имаме нужда от почивка, въпреки че умът ни ни тласка към мечтите ни. Трябва да се запитаме - наистина ли това е пътят към успеха? Трябва да си позволим да си починем, защото ако целта ни е да изведем живота си на следващото ниво, няма да стигнем дотам, ако сме нещастни.
Истината е, че има време за всичко в живота. Има време да слушате сърцето и главата си. Има време да следвате своята вътрешна мъдрост и да слушате уроците на други, живели години преди вас, които имат прозрение, което все още не можете да разберете. Ето защо голямата картина е толкова важна. Толкова много от решенията, които вземаме, не са „правилни“ или „грешни“, а просто ни дават различни резултати. Ако не знаем къде искаме да се насочим, няма да знаем какво да изберем.
НАЗАД