"Просто не ми хрумва да искам секс": Ниското сексуално желание на мъжа идва от химически дисбаланс

Докато бил навън със съквартирантите си от колежа, Питър (което не е истинското му име) осъзнава, че отношението му към секса е различно от това на другите хетеросексуални мъже.

„Никога не съм бил човек, който се интересува от порнография, но бих се смял на техните шеги“, казва Питър, на 44 години, британец. „Разбира се, никога не съм го споменавал... като мъж ще бъдеш изритан от стадото.“

Докато развива „правилни, сериозни отношения“ с жени, Питър открива, че няма сексуалното желание, което много от неговите партньорки имат.

„Бих се извинил, че съм уморен или се чувствам стресиран, такива неща“, казва той. „Нямаше проблем с привличането към партньорката ми. Просто не ми е идвало на ум да инициирам секс.”

През 2021 г. Питър вижда реклама за набиране на доброволци за ново проучване на хипоактивното разстройство на сексуалното желание. Изследователите планират да инжектират участниците в проучването с киспептин - естествен полов хормон - за да видят дали увеличава сексуалното им желание. Киспептинът играе ключова роля в репродукцията и без адекватни нива на хормона децата не преминават през пубертета.

Тъй като е в дългосрочна, сериозна връзка с жена, която според него има по-висок сексуален апетит, Питър се записва, заинтригуван от мисълта, че биологичният дисбаланс може да помогне да обясни поведението му.

В седмицата след последната сесия се случва нещо невероятно.

„Изведнъж исках да започна интимност. Мога само да предположа, че не е било водено от това, че умът ми си спомня нещо, а от това, че тялото ми иска нещо“, твърди Питър. „Инициирах секс повече и това подобри невероятно нещата с моята партньорка.“

Всичко е в мозъка

Експертите смятат, че хипоактивното разстройство на сексуалното желание засяга най-малко 10% от жените и до 8% от мъжете, въпреки че тези числа може да са ниски, смята Стенли Алтхоф, почетен професор по психология в Медицинския факултет на университета Case Western Reserve в Кливланд, Охайо и изпълнителен директор на Център за семейно и сексуално здраве в Южна Флорида.

„Мъжете се срамуват да отидат на лекар като начало, а се предполага, че са мачовци“, казва Алтхоф, който не е участвал в проучването за киспептин.

„Така че за мъжете е трудно да кажат: „Хей, имам проблем със сексуалното си желание.“ Ето защо повечето мъже пациенти с хипоактивно разстройство на сексуалното желание, които виждам, са изпратени от партньорките си.“

За да бъде диагностициран с разстройството, мъжът не трябва да има други проблеми, които биха могли да причинят промяна в либидото, като еректилна дисфункция или преждевременна еякулация.

„Загубата на интерес поради проблеми с представянето е често срещано явление, но хипоактивното разстройство на сексуалното желание е нещо отделно“, обяснява Алтхоф. „Това е липса на еротични мисли и липса на желание за секс, което трябва да присъства в продължение на шест месеца. Също така не може да се обясни по-добре с друго разстройство или други стресови фактори: не може да се дължи на депресия, на лоша връзка или на прием на антидепресант.“

Още един ключов момент: Мъж или жена трябва да имат клинично значим проблем, за да имат хипоактивно разстройство на сексуалното желание, смята клиничният психолог д-р Шерил Кингсбърг, професор по репродуктивна биология и психиатрия в университета Case Western Reserve, който също не е участвал в проучването на киспептин.

„Някои хора не се притесняват от липсата на интерес към секса, така че не бихме ги лекували за хипоактивно разстройство на сексуалното желание“, заявява Кингсбърг, който също е експерт по поведенческа медицина в болница MacDonald и в медицинския център на университетските болници в Кливланд.

„Жените, които идват в офиса ми, са много разстроени“, казва тя. „Казват ми: „Имах желание, но сега го няма. Бих могла да съм на пустинен остров без напрежение, но просто нямам апетит. Искам си го обратно.“ Тези дами имат хипоактивно разстройство на сексуалното желание.

„Сюрреалистично“ преживяване

Д-р Лауджит Дило, професор по ендокринология и метаболизъм в Imperial College, Лондон, изучава връзката между ниското сексуално желание и хормона киспептин от години, първо при животни, след това при хора.

Предишни проучвания на Дило върху здрави мъже без проблеми с либидото установяват, че киспептинът повишава нивата на тестостерон и лутеинизиращ хормон, което е важно за функцията на половите жлези.

Най-новото му проучване, публикувано в списанието JAMA Network Open през февруари, включва 32 мъже с потвърдено хипоактивно разстройство на сексуалното желание. Питър е един от тях.

„Толкова много хора си казват: „Само аз съм. Имам проблем.“ Но всъщност хипоактивното разстройство на сексуалното желание може да се дължи на начинът, по който е свързан мозъкът ви“, каза Дило, който е декан в Националния институт за здравеопазване и изследователска академия на Обединеното кралство в Нюкасъл ъпон Тайн.

„Биологията ни казва, че има повишено активиране на инхибиторни зони в мозъка – същите области, които ни казват, че не е добре да се разхождаме голи на обществени места – и тези зони изключват сексуалното желание. Как можем да се справим с това? Ние даваме хормон, който естествено ще доведе до повишено сексуално желание.“

Мъжете, участващи в новото проучване, са посетили лабораторията на Дило два пъти. Всеки път са били снабдявани с устройство за обективно измерване на възбудата, инжектирани и помолени да гледат порнография, докато мозъците им били сканирани чрез функционален магнитен резонанс.

Нито субектите, нито изследователите знаели дали инжекцията от онзи ден била киспептин или плацебо.

„Беше изключително сюрреалистично да лежиш там с нещо, наподобяващо примка на палач и да гледаш смесица от порнографски изображения и видеоклипове от 70-те до съвременни“, спомня си Питър. „Получаваш около пет или шест секунди от един вид изображение или видео, оценяваш възбудата си за изследователите и след това преминаваш към следващото.“

Мозъчните сканирания показват значителен двоен ефект след инжектирането на киспептин, пояснява Дило. Дейността в областите на мозъка, които възпрепятстват поведението, се забавя, докато тези, свързани със сексуалния интерес, се задействат.

„Като група, мъжете са имали 56% по-висок сексуален отговор на сексуални изображения след киспептин отколкото плацебо“, обобщава Дило. „И не открихме странични ефекти при много, много малката доза, която използвахме.“

Питър забелязва разлика веднага след приключване на лечението. Всъщност сексуалният му живот бил толкова стабилен, че не след дълго партньорката му била бременна с първото им дете.

Проучването не е проследявало мъжете в дългосрочен план, за да види дали ефектите на киспептина са продължителни. За Питър обаче въздействието му променило живота му.

„Открих, че има траен ефект за мен“, казва той. „Намирам, че имам много по-добър сексуален апетит дори сега няколко години след лечението.“

Дори появата на момченцето му не попречило на новия му интерес към секса.
„Клишето е, че когато имате деца, сексуалният ви живот се променя“, казва той пред CNN. „Но случаят при нас не беше такъв. Всъщност очакваме второто си дете, което трябва да се роди през юли.“

Необходими са повече изследвания

Въпреки че Питър имал положителен дългосрочен резултат, твърде рано е да се каже, че причината са инжекциите с киспептин, смята Алтхоф.

„Когато чуя резултати като този на Питър, бих бил предпазлив, като кажа, че това е типичният резултат. Въпреки че е прекрасно, че това му е помогнало, тези изследвания чрез функционален магнитен резонанс са трудни за тълкуване и не са убедителни“, казва той.

„Сексуалното желание е много сложно – то е комбинация от мозъчна функция, хормони и любов, вино и рози“, добавя Алтхоф. „Това проучване е обещаващо, но се нуждае от повторение в по-големи групи.“

„И дори ако бъдещите изследвания потвърдят ползите от киспептин, медицинското лечение не е заместител на здравословната комуникация относно секса между партньорите и с доставчиците на здравни услуги“, казва Дило.

„Това са табута на обществото, но всъщност колкото повече говорим за реални сексуални проблеми, които засягат реални хора, толкова повече откриваме, че всъщност е доста често срещано“, смята специалистът. „Ако не се притеснявате от ниското либидо, това не е проблем, но ако сте обезпокоени от него, това може да доведе до разпадане на брак, нещастие и влошено качество на живот.“