На 7 октомври в 6:48 ч. сутринта Луната изпълва небето с познатото си, свръхестествено и фино напомняне: това, което те изгаря, си личи.
Пълнолунието, което ще се случи през новия месец, за някои зодии със сигурност няма да мине леко. Това означава, че вашият вътрешен огън се издига на световния екран, със страсти, които изпепеляват като пожар. Всяка сцена е сурова, изпълнена със спонтанност, гняв, желание и онова странно усещане, че времето ви гони, но същевременно и ви тласка напред. Това е моментът, в който вътрешните ни конфликти вече не могат да останат дълбоко скрити в дъното на душата. Те се издигат на сцената, с прожектори върху тях, изискващи честно признание: да, аз съм тук, аз горя, време е да ме видиш и да се справиш с мен!
Това пълнолуние ви засяга най-много, ако сте Овен, Везни, Рак, сте Риби, Дева, Близнаци или Стрелец или имате асцендент в тези зодии.
Още по-важно е дали принадлежите към някоя от горните категории и сте родени през някоя от тези години: 1944, 1954, 1964, 1973, 1977, 1982, 1983, 1992, 1995, 1996, 2002 или 2015 г.
Овенът никога не пита „защо?“, а само „кога започваме?“. И отговорът е: сега! Той те кани да съкратиш сценария, да излезеш на сцената без репертоар и да импровизираш.
И сякаш лунната светлина, светеща в тъмнината, не беше достатъчна, секстилът Афродита-Юпитер ни подтиква в серия от преувеличени ситуации, която ни носи чувството – да не знаем къде се намираме. Но дори в хаоса има доза изкуство и надежда. Все пак, за да се подреди нещо по по-добър начин – първо трябва да се „счупи“, „разбърка“ и подреди на ново.
Но Меркурий не идва с по-малко предизвикателства. Квадратът му с Плутон е като онзи приятел, който нахлува на парти и веднага пита: „Кажи ми, какво криеш дълбоко в себе си?“ Няма невинна дума, всяка мисъл мирише на взривоопасен материал. Общуването се превръща в хирургия: то реже, отваря, изважда наяве истини, които никой не е искал, но от които всички са имали нужда.
И някъде там, като мистериозен разрушител, се появява Марс, който в своята астрална версия влиза в съвпад с Тропическото слънце. Той носи първичната и сурова енергия, тази, която не влиза в ръчно или терапевтично уединение. До Слънцето той се превръща в горивото, което не иска разрешение да действа. Волята да минеш през огъня и да се преродиш, да излезеш с потно лице, но със сърце пълно с нов порив за живот.
Това е вътрешното земетресение, което не можеш да контролираш, но и не можеш да игнорираш. Срещата им е като зануляване, където действието предшества мисълта, а желанието надхвърля границите на логиката. Не говорим за спокойна сила. Говорим за суровата решителност, която грабва волана в момента, в който си мислиш, че шофираш. Това е призив да си спомните инстинкта, онзи безмълвен глас, който знае преди вас от какво имате нужда. И тогава разбирате. Няма бягство. Вие сте самото гориво.
Тази енергия може да донесе напрежение, изблици на гняв, лични нападки или дори открити конфликти. Това е моментът, в който всеки чувства, че собствената му воля е единственото нещо, което има значение, и светът се превръща в арена. Малките поводи придобиват измеренията на битка, докато най-малкият поглед може да се превърне в искра за бой.
Преговорите са необходими и излизат на преден план, особено когато Марс се придвижи по-навътре в Скорпион.
Ще се засилят конфронтациите, скандалите, ударите под пояса и ще наблюдаваме динамични обществени реакции.
Пълнолунието в Овен е като колективно напомняне, че „аз“-ът е едновременно генерал, воин и клоун. Генералът организира битки, които никога няма да се случат, воинът е готов да се хвърли в битка, докато клоунът ни напомня, че каквото и да планираме, вселената е подготвила нещо съвсем различно за нас. Добрата новина е, че често то е много по-добро от нашищ собствен план. Философски погледнато, това е моментът, в който свободата не означава „правя каквото си искам“, а приемане, че „Аз съм огън и определено не се побирам в клетка“.
И така, на 7 октомври, излезте на лунната светлина. Може да не намерите отговори, но ще откриете, че пулсът ви бие по-бързо. И там, в абсолютната празнота, ще разберете: вселената в момента не се нуждае от смисъл. Нуждае се само от публика, която живее на пълни обороти и пръска искрите на своята светлина – без да се примирява с рамките, в които искат да я поставят.
НАЗАД