Пътуване до Рая (Тайланд)

 

Преди повече от 1 година назряваше идеята за пътуване до Тайланд. Да си призная, изпитвах малко страх от няколко фактора - земетресенията и цунамитата в района, може би и от дългия полет. Падна голямо чудене, не знаех дали ще ми стигнат парите дори.

 

В крайна сметка се решихме група приятели (изцяло мъжка компания) да заминем през месец март 2012. Запазихме самолетни билети, хотели, всичко абсолютно самостоятелно, след много ровене в търсене на най-добрите условия. 

 

Денят "Х" дойде, летяхме с Аерофлот през Москва до Бангкок, впоследствие имахме вътрешни полети с Еър Азия до Пукет и обратно.

Голямо летене, голямо нещо. Имахме чувството, че живеем в небето :) Като не броим престоите, имахме около 3 часа до Москва и 9-10 часа до столицата на Тайланд - Бангкок!

 

 

Слизайки там, първото, което установихме, е изключително красивото летище "СубварнаБхуми", както и уникално многото хора, които идваха от различни краища на света. Нагледахме се на различни раси хора, на различни традиционни облекла и на какво ли не... Взехме си багажа (препоръчвам на летището във България да опаковате багажа си с найлон, за да няма никой достъп до съдържанието), огледахме се за таксита и първото, което ни мина през акъла, е - кой сега ще ни излъже с цената. :) След кратка консултация с хора на летището, те ни упътиха с някаква бележка на изчакване за такси, което нямало да ни излъже. ОК, качихме се и установихме, че пътят е супер дълъг (около час), а задръстванията в центъра на града бяха брутални. Автомобилите, Тук-Тук и моторите караха като луди и никой не се съобразяваше с никого.

 

Лека-полека стигнахме до хотела, а по пътя се ориентирахме първоначално в уникалната лудница, която отначало ни се видя жестока, докато накрая видяхме и нейния неподправен чар. Беше следобед, когато смачкани от пътя спахме до към 21 часа вечерта (5 часа напред от нашето време). След като се събудихме, тръгнахме на разходка, за да видим къде сме и какво става наоколо. Както вече споделих по-горе, лудницата беше уникална по улиците, миришеше на улично приготвена храна от какви ли не меса и зеленчуци, фрешове и плодове, а разминаването с хората беше трудно. Стотици сергии продаваха какво ли не, дори дълга поредица от продавачи на Виагра, Левитра и т.н., което ни изненада, но това очевидно беше нещо съвсем нормално за тази дестинация, в която сексът е начин на препитание. Поредица от всевъзможни ментета заливаха улиците, но и това се оказа нормално и няма закон, който да ги гони, дори напротив, изглежда се подкрепя.

 

 

След известно оглеждане седнахме в една местна кръчма, в която опитахме традиционната лютичка супа, ориз с морски дарове, бира Сингха. Цените ни се сториха супер нормални, дори евтини. Чужденците по заведенията бяха мнозинство навсякъде. След като хапнахме, решихме да се повозим за пръв път на Тук-Тук. Докато се ориентираме за по-надежден на външен вид чичо, по пътя ни предлагаха и ни дърпаха да ни продадат от пиле мляко, което често е досадно, но се свиква и после не пречи. Избрахме едно Тук-Тук и се отправихме в неясна посока, хем да се разходим, хем да огледаме обстановката. Бяха ни предупредили, че с такситата (автомобили в цялата гама цветове) ще е по-евтино, когато ги накараме в аванс да си пуснат апарата, но ние като баровци взехме Тук-Тук, което си беше изживяване не само първия път, но се превърна и в основен наш транспорт, пък макар и далеч по-скъп. Научихме се да търгуваме с чичовците

като се правим, че знаем къде отиваме и колко далеч е и това ни даваше увереност да договаряме по-добри цени. 

 

Като за завършек на нощта решихме да пробваме прословутия Тай-масаж, който струваше само... 15 лева на час, а усещането е несравнимо. За сравнение, у нас все едно ни галят, там с борцови хватки, колена, глава и лакти ни потрошиха така че бяхме за доктор. :) Мислехме предварително, че не всеки масажен салон е с хепи енд, но май се оказа, че почти всички са и накрая на действието се предлагат секс услуги... което поне ни накара при следващите посещения да изберем старателно дамата, която ни масажира... а повярвайте, тайландките са много красиви и... опитни. ;)

 

 

Когато се събудихме на сутринта, започнахме старателна организация на деня ни... общо взето бяхме планирали 4 дни в Бангкок и 6 в Пукет, което се оказа

крайно недостатъчно. Може би идеалната пропорция би била - 6/9 дни... когато се бие път надалеч, е хубаво човек да има повечко време, че после съжалява 

и не му се тръгва.

 

Както и да е - като цяло имахме време да посетим няколко места, които не са за пропускане, а именно: Кралският Дворец (задължително с дълги дрехи, иначе връщат и смятат за неуважително; Ресторант Сироко (64-и етаж на Стейт Тауър, гледкатае запомняща се; трип с лодка по реката Чао Прая, обикаляща Бангкок; Дусит Зоопарк; поредица от молове с какви ли не любопитни стоки и предложения, начело със Сиам Парагон и МБК)... общо взето не ни остана време за Водния Маркет и нямаше време да отидем до Патая, тъй като е на около 120 км от Бангкок.

 

Местата за хранене в Тайланд предлагат разнообразни и изключително вкусни риби, морски дарове, плодове, фрешове от папая, гуава, драконови плодове и т.н. Цените са евтини като цяло на всичко, макар че поскъпват всяка година, тъй като дестинацията се превърна в номер 1 за 2013 година.

Като инфраструктура са много добре организирани в Бангкок - задължително се качете на Скай Трейн (влак над земното ниво), на метрото... това което разбрахме, е, че метрото се ползва предимно от местни хора, а Скай Трейн е за чужденците...

В ежедневните преходи напред назад ще се нагледате на супер красивите тайландки, на много усмихнати местни хора... но по старо правило е добре да не обръщате специално внимание на никой, каквото и да ви предлага, тъй като всеки иска да изкара пари на ваш гръб, понякога не толкова честно.

 

 

Предоволни и с носталгия на 4-ия ден се запътихме за Пукет с полет на Еър Азия и тръпнехме в очакване на това, което предстои да видим и изпитаме там на място. Бяхме чували всякакви истории, но искахме да се убедим и ние лично... На слизане от летището се записахме за ползването на Бус, който логистично ни кара по хотелите. Бяхме резервирали хотел в разгара на купона в Патонг, където стигнахме за около час, тъй като не е толкова близо до летището, не препоръчвам кола или мотор под наем на място на хора, които не са уверени, че могат да се справят на обратно на нашето движение. Първата гледка беше с замайващо много мотори, може би по около 600 на час... уникална лудница отново от хора и движение. По пътя с буса видяхме невероятно красивата природа. 

 

Ето, че пристигнахме в хотела и след като набързо оставихме багажа, се отправихме към култовата Бангла Роад, където купонът е денонощен и няма спиране. Пребродвайки Бангла, стигнахме до плажа, на който веднага ми излезе на погледа онова цунами през 2004, отнело толкова много човешки животи. Изтръпнахме... навсякъде имаше табели, които подсказват къде да се скрият в планината хората при ново такова... ужас... добре, че разбрахме бързо, че вече има модерна известяваща система, за да могат хората да се евакуират в аванс, но все пак беше потресаващо.

 

Дойде вечерта и се настроихме за купон, а през това време резервирахме за следващите дни поредица от комбинирани екскурзии по островите, като разбира се цел номер 1 беше топ плаж в света - Мая Бей... заедно с Пи Пи Айлъндс и Кай Айлъндс. Една идея - резервирайте екскурзиите късно вечер към 19:30 тамошно време, тъй като се организират ден за ден и така в последния момент, за да не те изпуснат са склонни до 50% отстъпки.

 

Нощта дойде и ние превзехме Тайгър Клъб, култовото заведение с 16 екрана и отделни пилони за танци... забавлението не спираше и не знаехме

ще се приберем ли някога... както и с коя. ;) Алкохолът на чашки е скъп, имат високи акцизи, по-добре на бутилки... а няма нужда да се запознавате, ако сте мъж с момичета - те сами търсят контакт с вас - все пак си плащаме. Навсякъде в Бангла се чуваше музика, глъч, свалки...

 

Ето, че вече е другия ден, рано сутринта са ни взели по разписание от хотела за първата екскурзия до Мая Бей... със спийд боут с около 80 км в час, може би и повече вече летим към крайната цел... вече сме там... след около час борене с вълните и оглеждайки се за цунами.

 

 

МАЯ БЕЙ - какво да кажа, тук е Раят, зелени води и бели пясъци, това просто не е реално... който не дойде до тук, то все едно не е живял, уникално красиво е... а още колко такива острови и плажове има в Тайланд... но, не ни стигна времето за повече от Пи Пи Айлъндс и Кай Айлъндс... едно е ясно, пак ще се ходи в Тайланд. Вече не се чудя на хората, които всяка година ходят на море в Тайланд.

 

Остана време да посетим в друга екскурзия и Сафари Айлънд... возихме се на слон, маймуни ни замеряха с бутилки минерална вода, огромни волове ни гледаха

подозрително. Няма такова изживяване. На другия ден посетихме и Пром Пет, върхът на залеза, минахме през Ката Бийч, през Сурин Бийч... вече правехме

планове за следващото си посещение на Тайланд...има толкова много да се види.

 

Щях да забравя и една история, в която за 5 лева бакшиш в ресторанта, където за 12 лева и 50 стотинки хапнахме килограм калмар, то за този

бакшиш на другия ден ни инсталираха маса на самия плаж, обслужването и бонусите в храната бяха като към Кралят на Тайланд... въобще 1 лев отгоре правеше чудеса... чудеса, които бих искал скоро да докосна пак... магията на ТАЙЛАНД! Пожелавам го и на вас!