Нахлуването в личното пространство на любимия човек е класическа грешка, която често правим в ежедневието. Показвайки, че му нямаме доверие, сами тласкаме връзката си към провал.
Дали ще го направим чрез браузъра, търсейки кои порнографски сайтове е посетил, чрез "сканиране' на мобилния телефон или търсене на пикантни съобщения от непознат номер, няма значение. Шпионирането на партньора не е добра идея. Когато сами посеем семената на съмнението, те ще се вкоренят здраво в съзнанието ни и ще унищожат любовта, доверието, уважението.
Обикновено негативният опит на любовния фронт ни превръща в параноици и ни кара да използваме екстремни мерки като нахлуване в личното пространство на любимия човек. Тази параноя е в състояние да сложи край на връзката ви и да те тласне в бездната на отчаянието.
Има хиляди форуми, които ти препоръчват да следиш съпруга си, защото може да се случи еди си какво. От толкова много горчив опит, който се излива в мрежата, буквално те втриса. Започваш да си представяш най-страшното – как го хващаш с най-добрата си приятелка, съседка, колежка. А той, горкият, няма никаква идея защо го гледаш така сърдито .
Можем ли наистина да гласуваме сляпо доверие на партньора си, надявайки се, че той ще бъде достатъчно честен, за да ни каже истината? Възможно ли е да съществува истинска любов без 100% доверие?
С толкова много настройки за сигурност, с които се сблъскваме всеки ден, ние всъщност се опитваме да защитим собствената ни неувереност. Да дадем доверието си е предизвикателство, особено, ако имаме горчив опит с предишни връзки.
Доверието отваря вратата за честна комуникация. Не може да комуникирате честно, ако непрекъснато се питаш дали не те лъже. Любовта прощава много грехове. Ако искаш да го разбираш и приемаш такъв, какъвто е, връзката ви ще бъде пълноценна и здрава.
НАЗАД