Преследвах съвършенството, мислейки си, че най-накрая ще бъда достоен човек, бях подготвена за всичко, зачерквах всички неща от моя списък със задачи, имах всички отговори и вършех всички правилни неща. Използвах този образ на преден план в съзнанието си за това коя искам да бъда - силна, умна, красива, безстрашна - списък на невъзможностите, които бих използвала като мое самоопределение.
Но колкото повече гонех тези недостъпни неща, толкова по-празна ставах.
Мислех, че това, че съм "добър човек", означава, че разбирам света, никога не наранявам никого и не говоря, когато не е подходящо. Но животът със сигурност ми даде няколко урока, докато пораствах, докато открих упоритостта си, когато паднах, ставах на крака и бях предизвикана както от непознати, така и от хора, които обичах.
Разбрах, че този живот не се състои в съвършенството, а в това да станеш разхвърлян, красиво същество, каквото си и споделяне на този човек със света.
И сега, когато се замисля за това коя искам да бъда и да стана, не става въпрос за богатство или успех, не става въпрос за безупречност или сплотеност в сто процента от времето, не става въпрос за това да бъдеш най-добрата или да имаш живот, който е вечно лъскав и велик.
Целта ми е да намирам радост, да създавам щастие, да празнувам живота и какво може да ми предложи той всеки ден, когато съм тук.
Не искам да бъда най-великата. Не искам да се придържам към стандарт, до който никога няма да достигна. Не искам да прекарвам дните си в безкрайно сравнение със снимки в социалните мрежи или в списания, мислейки, че никога няма да съм достатъчно добра, когато не съм на първо място.
Не искам да се стресирам, мислейки, че трябва да правя толкова неща едновременно или да се опитвам да напълня обувки, които са твърде големи. Не искам да се обсебвам от това, което правя, къде отивам и какво знам.
Просто искам да се доверя на Бог и Вселената, на собствените си два крака и биещо сърце, на пътя, по който вървя, за да ме водят към това, което трябва да стана.
Просто искам да взема хубавите части от този живот, да им се наслаждавам и да науча тези около мен да правят същото.
Защото, честно казано, не става въпрос за това, което можем да спечелим, а това, което можем да дадем. Не за материалните притежания, които имаме, а начините, по които можем да се благославяме един друг и да се задоволяваме с това къде сме и какво имаме. Не става дума за грабене на всичко, което можем егоистично, а за учене, пускане, растене и намиране на моменти за празнуване, дори когато пътят стане труден.
Така че не искам да бъда никоя друга. Не искам да бъда най-добрата. Не искам да се чувствам така сякаш винаги се боря и никога не съм достатъчно добра. Не искам да губя време, опитвайки се да преследвам това, което не е предназначено за мен, а вместо това прегръщам всичко, което съм и празнувам всеки ден.
Всичко, което искам да бъда, е човек, който е радостен, който намира надежда в счупеното и светлина в тъмнината. Просто искам да бъда доволна, да благославям други хора, както аз съм била благословена. Да не съм съсредоточена върху това, което светът може да ми даде, а върху това какво мога да създам и да празнувам времето, през което съм тук.
НАЗАД