На всичките тревоги – извинявам се.
Не съм била родена да съм с тях.
И грижи, и неволи днес – прощавайте.
Не съм съгласна да живея в страх.
Не сме един за друг, това е ясно.
И точно затова ще се сбогуваме.
Проблемите почистих. Беше тясно.
И май разбрах какво е съществуване…
За спомени от вчера – ще размисля.
На днешният ми ден му трябва място.
Виж, просто се усмихнах – да е чисто.
На себе си простих. Да съм си щастие.
И ето, че така ми стана леко.
Дори и Пролетта се спря във мене.
Рецептата е лесна. И за всеки:
От обич и за обич сме родени.
автор: Мира Дойчинова – irini
НАЗАД