Виждам ги често.
Заедно са.
Но самотни.
Нещастни.
Недоволни.
Неусмихнати.
Държат се за ръце.
Но са на стотици километри един от друг.
Погледите им са празни.
Лишени от жар.
Страст.
Огън.
Пълни само със скука.
Отегчение.
Рутина.
И предпазливост.
Примирени с мисълта, че нещата били така.
Не можело любовта непрестанно да е вълнуваща.
Неизбежно избледнявала.
Вместо да става по-силна.
Но аз съм си наивник и глупак.
Вярващ безрезервно.
Че любовта.
С всеки следващ ден.
Трябва да е по-хубава.
И че най-голямата загуба на време.
Е да си с неправилния човек.
Затова не е трудно да си сам.
Стига да знаеш какво точно чакаш.
НАЗАД