Психотерапевтът Харвил Хендрикс има няколко простички съвета за това, как да поддържаме пламъка на любовта в брака си: да си казваме по един комплимент на ден, взаимно да напишем списък с претенциите и желанията си, да си обещаем един на друг, че повече няма да правим онова, което обижда/наранява/дразни партньора ни. Ако съпрузите се отнесат сериозно и отговорно към тези препоръки, след време те гарантирано ще излязат от кризата в брака си. Така става ясно, че не само любовта може да спаси брака. От значение е и вярата, дори детската вяра, че ще бъдете заедно. Надеждата за това, че всичко ще се получи и усилията, които ще се наложи да положите, няма да са напразни.
Историята на един семеен конфликт
„Помолих пациентите си да изкажат взаимните си претенции към партньора. Мелани вдигна ръка: „Стюарт има ужасна памет. И видимо тя се влошава. Винаги му натяквам за това. Искам да се запише на курсове за подобряване на паметта”.
Стюарт, солиден мъж с мустак, който седеше до нея, с безразличен глас отвърна: „Мелани, аз съм адвокат. Знам наизуст хиляди страници с юридически текстове. Имам превъзходна памет”.
Преди Мелани да му отвърне, я попитах, какво по-точно я притеснява в неспособността на Стюарт да запомня разни неща. Кога това я разстройва най-много?
Тя се замисли за секунда, а после отговори: „Вероятно, когато го моля за нещо, а той не го прави. Миналата седмица се навърши кръгла дата от годишнината ни, а той беше забравил и не се усети, че е редно да го отпразнуваме”.
Помолих Мелани да продължи изречението „И когато той направи това, аз се почувствах…”. Тя кимна и продължи фразата: „Когато той направи това, аз се почувствах пренебрегната”. После я помолих да завърши фразата „И това ми напомня за…” Мелани я завърши така: „И това ми напомня за баща ми, който никога нямаше време за мен”. След това я помолих да завърши третото изречение: „Това ме плаши, защото…”, на което Мелани отвърна тихичко „Защото той не държи на мен”.
След това дадох задача на Стюарт, да перифразира думите на Мелани. След известно време Стюарт каза: „Ако съм разбрал правилно, притесняваш се, че имам лоша памет, защото забравям нещата, за които ме молиш. А това ти напомня за това, колко зает е бил баща ти и те е карало да се чувстваш изоставена, страхувала си се, че той не те обича. Правилно ли съм разбрал?” Със сълзи на очите Мелани кимна в знак на съгласие.
Навярно няма да повярвате, но подобен почти ученически преразказ, близък до текста на това, което преди малко е казал събеседника ни, пробужда в него един топъл отклик и мисълта, че най-после са ни разбрали.
След това помолих Мелани да изкаже желанията си, които напълно ще отстранят недоволството, страха и болката, които изпитва: „Най-много искам да знам, че ти не ме забравяш, че за теб съм по-важна от работата ти”. Чертите на лицето на Стюарт първо се смекчиха, но после той се замисли. След това помолих Мелани да напише онези неща, които да направи Стюарт, за да тя да се чувства сигурна и спокойна. Тя направи списъка, като молбите ѝ бяха дребни и можеха да се изпълнят в кратки срокове.
„В продължение на следващия месец искам да ми отделяш една вечер, за да излизаме навън. И през въпросната вечер поне три пъти да ми повториш, че ме обичаш. Искам за рождения ми ден сам да избереш и да опаковаш подаръка ми и по време на празненството поне три пъти да ме погледнеш в очите и да ми кажеш, че за теб съм най-важния човек на света. Искам три седмици подред да ми звъниш по веднъж на ден просто, за да си говорим. Искам два месеца подред преди хранене да ми предлагаш стол да седна и да ме целуваш по челото, когато седна. Искам в продължение на два месеца да не работиш през почивните дни. Искам три месеца да спиш с мен в едно легло."
Стюарт оцени молбите на Мелани по степен на трудност при изпълнението, като най-лесно за него беше да предлага стол за сядане на жена си, а най-трудна за него беше молбата, той да се върне в спалнята при нея.
Когато приключихме със списъка на Мелани, Стюарт озвучи своя. Основното му желание беше, жена му да не е толкова критична към него. За него това беше голям проблем, защото е израснал в семейство със строги родители. Стюарт искаше в продължение на два месеца Мелани всеки ден да го хвали за нещо. Това щеше да е проблем за нея, тъй като тя е убедена, че е справедлива, а не критична към него. Докато изпълнява молбата на мъжа си, тя ще започне да вижда и да оценя не само лошите черти в характера му, но и положителните.
Какво ще стане накрая ли? Виждал съм това „изцеление на брака” стотици пъти при работата си с двойки и сега съм уверен: съпрузите почти винаги имат идентични нужди, но онова, което открито признава единият, бива отречено от другия. По време на разговора със Стюарт се разбра, че родителите му не са умеели да изразяват любовта си – нито словесно, нито физически. Когато е ходил на гости при приятели, техните родители са се отнасяли десет пъти по-мило с него, отколкото собствените му родители. Той се приспособил към отсъствието на обич, като е решил, че не се нуждае от нея. Мелани го е привлякла с нежния си характер, но нейната потребност от близост му се струвала прекалена, и той се отдалечил от нея, защото не е знаел как да изразява и да получава любов”.
НАЗАД