Вярвам, че има хора, които са създадени да бъдат във връзка. Нямам предвид, че това е тяхно призвание и стават само за това. Тези хора също имат цели и амбиции, имат надежди и мечти и някак си успяват да съчетаят това, докато са обвързани. Те са способни на компромиси и споделяне. Взимат и дават еднакво много във взаимоотношенията си с друг човек. Предполагам, че това да поставиш друг пред себе си и собствените си интереси е характерно за един извисен личностно и духовно човек.
Е, при мен не е така. Никога не съм се чувствала по този начин. И не смятам това за нередно. Откога да си различен е грешно? Задачата да съчетаеш успешно два отделни живота си е направо като да изкачиш един емоционален Еверест.
Сякаш някакъв вътрешен глас ми нашепва, че не трябва да се отпускам докрай и да давам всичко от себе си, защото се страхувам, че няма да остане нищо накрая. И най-често хората ми казват, че това се случва просто, защото не съм срещнала правилния човек и когато това стане, всичко ще се нареди. И с течение на времето се замислях все по-често дали някои хора не са родени, за да са сами и това да е нормално за тях.
Толкова много хора намират за естествено да се отдадат изцяло на някой друг емоционално и физически без да се чудят дали не си хабят времето, дали си заслужава или може да съжаляват след време. Инвестират време и усилия, за да градят нещо, което може да се срине за секунди.
Аз принадлежа изцяло на себе си. Винаги е било така. И никога не съм се чувствала самотна. Самодостатъчна съм си. Не усещам липса или празнина от това, че съм сама. Знам коя съм, какво представлявам и какво искам от живота и то не зависи от наличието на друг човек и това е благословия в 90% от случаите, в останалите 10% е проклятие.
Без значение колко много обичаш някой друг, никога няма да можеш да постигнеш 100% от това, което искаш от живота, докато принадлежиш отчасти на някой друг.
Никога не съм била предназначена да бъда половината от цялото. И така съм си завършена. И знам, че колкото и да обичам някой, рано или късно нещата ще се разпаднат, защото твърде много държа на себе си. Защо да се преструвам, че ще съм добре с някой, когато съм убедена, че това не е най-доброто за мен. А най-добро за мен е това, което подсъзнателно знам, че е и колкото и да се опитвам да се променя, разбирам че няма смисъл. Такава съм и се харесвам. Защото някои хора са родени, за да бъдат сами.
НАЗАД