Исках да успеем и ме боли да кажа “довиждане”. Искаше ми се всяка лъжа да е истина. Исках да си такъв, какъвто си те бях изградила в главата ми, независимо какво казваха хората. Исках те да грешат, а не аз. Защото ако има нещо, което мразя, то е да бъркам относно хората.
Мислите танцуват в ума ми - мисли за това какво можехме да бъдем след още един опит или пък ако имах повече вяра в теб. Гледах те и виждах мъжа, който знаех, че ще бъдеш. Мъжът, който съм зървала за кратки мигове, които ми даваха надежда за едно неясно бъдеще, към което само аз съм се стремяла.
Беше бъдещето, което вярвах, че ни очаква, защото ти ми го беше обещал.
Но не можех непрекъснато да очаквам “някой ден” или да се придържам към откровените ти лъжи, докато ти ме мамеше и те хващах отново и отново. Губех разума си, докато се придържах към теб. Вярвах в мъжа, който можеше да бъдеш, но цената да достигнеш до там, беше да се саморазруша, а сърцето ми да се разбива всеки път, в който ти повярвам.
Всеки път толерирах неуважението ти. Всеки скандал приключваше с разплаканите ми очи, а ти някак си успяваше да прехвърлиш вината на мен, защото си експерт в това да обвиняваш другите за собствените си грешки.
Ти разбиваше сърцето ми, а аз бях тази, която поднасяше извиненията. Замисли се за това. Не можех да продължа да те обичам и да наранявам себе си. Не можех да поглеждам в огледалото и да уважавам отражението си, защото знаех, че заслужавам много повече от това.
Не можех да продължа да играя играта, която знаех, че ще ме нарани в крайна сметка.
Нямах силите да го направя. Едно време бях жена с отворено сърце, пълно с обич, която даваше всичко за хората, но след теб се промених. Защото думите “Обичам те” болят, когато отговорът е “Знам” и затова се научих вече да не ги изричам.
Да признаеш, че те е грижа за някого, може напълно да те разруши, ако той отвърне с “Докажи го”. Изгубих самоуважението си, докато се борех с останалите за любовта ти.
Но всичко, което исках, беше ти да обичаш мен. Само мен. Защото аз избирах само и единствено теб и ти давах най-доброто от себе си.
Чувствах се сякаш пропадам в черна дупка, от която не мога да избягам и всеки път, когато протегнех ръка към теб, ти ме издърпваше леко напред, но в крайна сметка ме изоставяше. Но с времето ще се науча, че падането ще ми помогне да полетя. А да жертвам себе си ще бъде заменено с това да се обичам толкова силно, че да не позволя на друг като теб да ме доближи.
Прощавам ти за всичко, защото отказвам да живея с омраза към някого, когото съм обичала истински. Отказвам да ти позволя да ме преследваш като призрак от миналото. Отказвам да ти позволя да повлияеш на сегашните ми връзки, защото ако има нещо, което съм научила за това да обичам силно, беше, че не аз го правя погрешно - ти го правеше погрешно.
Живея с вината, че се примирих с много по-малко, отколкото заслужавах. Обажданията в два през нощта, на които винаги вдигах. Бързите отговори на съобщенията ти, макар че ти ме игнорираше с деня. Извиненията, когато не правех нищо грешно, освен това да те обичам. Прощавам ти, но повече прощавам на себе си затова, че бърках това с любов.
Толерирах много. И съм сигурна, че имаше дни, в които просто ме тестваше. Сигурна съм, че имаше дни, в които ти харесваше да гледаш как изгарям при най-малкото драсване на клечката, а ти се гордееше, че си ми го причинил. Но пламъците не ме изгориха толкова, колкото ме изградиха. И ако ти си Дявола, то Ада се превърна в игрална площадка, от която не се боя.
Ние бяхме неудобна любовна история един за друг, но все пак любовна история.
Прекарвах цели нощ, взирайки се в тавана, сдържайки сълзите си, защото сърцето физически ме болеше. А ти беше наранен по свой собствен начин и знам, че си смятал, че да нараняваш другите, ще облекчи твоята болка. Да ме контролираш можеше да помогне, защото имаше толкова много неща извън твоя контрол.
Разбирам. Това ще те тормози дълго време. Ти разби сърцето на единствения човек, който искаше да разбере света ти и да бъде част от него. Но ти ме отблъсна, сякаш любовта ми беше товар. Аз те гледах право в очите и ти вярвах.
Въпреки съмненията на всички, следвах сърцето си. Но трябваше да си тръгна, защото не се заслужавахме взаимно. Ти не ме заслужаваше, а аз заслужавах много повече. Затова ще си тръгна и няма да обръщам поглед назад, а може би щом ме няма, ти ще се научиш да ме обичаш.
Тръгвам си и ме боли да пусна някой, за когото съм се държала толкова дълго. Но освобождавайки и двама ни осъзнавам, че само аз съм искала това с цената на всичко.
Затова се сбогувам с минало, което преди обичах.
Сбогувам се с бъдеще, което никога няма да настъпи. Сега съм сама, но никога не съм се чувствала толкова добре и толкова силна през целия ми живот. Защото освен, че пуснах любовта, която изпитвах към теб, пуснах и болката, която ти ми причини.
Но няма да ти позволя да ме определяш. Няма да стана безчувствена заради всичко, което ми причини. Няма да отблъсквам хората така, както ти го правеше с мен. И цикълът на полуистинската любов приключва сега! Защото не го заслужавах. Може да преглъщах всичко, което правеше, но никой няма да се държи с мен отново по този начин. Никога няма да ценя някого повече от себе си.
Щастието ми никога няма да бъде определяно от очите на момче. Защото ти не беше мъж. Но някой ден ще бъдеш. Някой ден ще порастеш и ще осъзнаеш какво си имал, след като вече си го изгубил. Един ден съжаленията от миналото ти ще те държат буден посред нощ, както се случваше с мен. Някой ден ще се сетиш за името ми и ще те заболи. Не ти желая болка. Не ти желая разбито сърце. Но ти пожелавам да се научиш никога да не се отнасяш, както с мен.
Отказвам да ти кажа, че те мразя, защото и двамата знаем, че това ще бъде лъжа. Но си тръгвам, за да намеря любов, която ме заслужава и когато това се случи, нямам търпение да те забравя - теб и всичко, което не бяхме.
НАЗАД