Сега е време да спра да обичам теб и да започна да обичам себе си

Не знам защо от време на време продължаваш да се връщаш в мислите ми.

Сега летя високо. Когато те няма в живота ми. Сега съм по-уверена, по-независима, по-стабилна емоционално. Мисля по-ясно. Слънцето свети и аз всеки ден се доближавам все повече до вътрешния си мир.

Но в началото не беше така. В началото умирах без теб. Изпаднах в депресия. Обзе ме паника. Чувствах се сама и изгубена. Така свикнах с болката, че не можех да си представя живота без нея. Забравих какво е да си щастлива. Забравих какво е да се смееш. Искрено. От сърце. Страдах. Плачех непрекъснато.

Но очите ми пресъхнаха. Разбрах, че няма смисъл да ревнувам от новите/стари жени в живота ти. Защото тяхното присъствие не беше причината за моето страдание. Причината беше ти. Или по-точно, причината бях аз.

Аз те превърнах в свой приоритет, макар да знаех, че за теб съм само възможност.

Разбрах и нещо друго. Съжалих онези момичета. Съжалих всички онези момичета, които, като мен, се влюбваха в теб. Даваха ти сърцата си, за да ги намерят по-късно разбити.

Ти винаги обвиняваше нас. Жените. Ние бяхме твърде изискващи. Ревниви. Недоволни. А всъщност теб просто те беше страх. Беше те страх да обичаш друг човек, просто защото не обичаше себе си. Не и истински. Страхуваше се от обичта, която получаваше, защото се страхуваше да не станеш уязвим. Слушаше егото си. Не сърцето си.

Не знам защо те обичах толкова, когато от самото начало виждат, усещах, разбирах, че ти не ме обичаш. Може би бях глупава. Или просто романтична.

Но днес всичко това е в миналото. Или почти. От време на време се сещам за теб. От време на време се питам дали мислиш за мен. Но няма да те потърся. Защото този път съм решила да предпазя себе си. Няма да се върна към теб. Няма да си го причиня отново.

Знам, че аз бях най-доброто, което можеше да получиш от живота. Знам, че никой никога не те е обичал така.

Но сега е време да спра да обичам теб и да започна да обичам себе си!

Автор: Саманта Лий

НАЗАД