Трябваше да остарея, момчето ми, за да науча какво е щастие.
Щастието, в крайна сметка, е в две женски ръце.
Тия, които ще те прегръщат, които ще те държaт,
ще те приспиват, ще ти готвят, ще те милват...
И накрая, когато му дойде времето, ще ти затворят очите.
Многото ръце те объркват.
Загубено време.
Само две са ти нужни.
Ще видиш и ще разбереш, когато остарееш и ти...
Автор: Танасис Вегос
НАЗАД