Исках да се отдалеча от теб. За да излекувам разбитото си сърце. Да ти позволя наистина да си тръгнеш. Да те оставя в миналото. Да ти простя и да забравя за всички твои грешки. Да се освободя от горчивината и негодуванието, които останаха след теб.
Но явно просто се опитвах. Опитвах се да се преструвам, че не съществуваш. Опитвах се да те изкарам от системата си. Опитвах се да медитирам, за да избягам от хаоса, който беше в мислите ми. Опитвах се да ти простя за това, че разруши живота ми.
А, вярвай ми, знам всичко за съвземането и продължаването напред.
Когато става въпрос за съвземане, това е втората ми природа. Никога не съм виждала смисъл в продължаването на връзка, която не си заслужава. Бях прекалена реалистка, когато трябваше да бъда емоционална. Никога не съм смятала, че трябва да се боря за някой, който ме кара да се чувствам зле. Обикновено след раздяла не се чувствам депресирана за дълъг период от време.
Защото винаги се съвземам. Винаги успявам да намеря позитивното и в най-тежките ми дни. Въпреки това колко тежък е живота ми, аз винаги съм вярвала, че ще дойдат по-добри дни. Докато никога не губя надежда и желание да продължавам да живея, ще бъда добре.
Въпреки че става дума за съвземане и продължаване напред, не мога да намеря никаква положителна страна на раздялата ни. Просто не мога да приема факта, че можеш да живееш щастливо до края на живота си, след начина, по който се отнесе с мен. А аз се боря да събера парчетата от живота си и да излекувам останките от сърцето си.
Без значение какво правя, изглежда, че ти си една стъпка пред мен. Продължи без усилие и ме изтри изцяло от съзнанието си. Откри любовта на живота си веднага след като се раздели с мен. Продължи живота си по-добре от всякога, след като ме остави.
И това ме кара да се чувствам още по-зле.
Знам, че съвземането не е състезание, но не мога да преживея факта, че се справяш така чудесно в живота си. Не мога да спра да чувствам несправедливост и да се чудя защо това се случва с мен. Не мога да направя нищо друго, освен да чувствам липсата ти все по-силно с всеки изминал ден.
Но започнах да научавам, че съвземането е продължителен процес. Няма смисъл да се опитвам да бързам или да сравнявам собствения си процес с този на някой друг. Няма смисъл да се хвърлям в миналото и да се обсебвам от съвземането. Не е нужно да се вманиачавам в това да те забравя.
Понякога си мисля, че съм те преживяла, но после чувам стара любима песен и се сещам за теб. Може би съм продължила напред, но когато те видя с друга, се обезкуражавам. Може да ми липсваш понякога, но знам, че съм по-добре без теб.
Това не означава, че искам да се върна миналото и да бъда отново с теб. Това не означава, че няма да се чувствам добре и сама. Това може просто да означава, че съм човек и имам нужда от повече време, за да се съвзема.
Може би не трябва да те забравя. Може би всичко, което трябва да направя, е да продължа да следя какво става с теб. Що се отнася до мен, знам, че изминавам дълъг път. Съвземам се бавно и знам, че ще се оправя.
НАЗАД