Ще трябва да ме обичаш малко по-силно понякога... И да, в повечето дни ще се държа така, сякаш съм добре... ще нарисувам усмивката си на лицето си и ще я нося с гордост, ще се смея силно, сякаш никога не съм опитвала тъга в живота си. Но да знаеш в други дни няма да бъда толкова силна, няма да ходя смело в стаята, представата ми за живот ще бъде замъглена от тъмнината, и ще направя стените си допълнително дебели с надеждата, че няма да забележиш.
Моля те, забележи. И когато го направиш, ме издърпай! Прегърни ме, докато и двамата сме твърде топли, за да има нещо друго. Позволи ми да те вдишам. Кажи, че ме обичаш, не спирай, докато не ти отговоря, и после ми го кажи отново. Знам, че това може да е неудобно за теб и съжалявам... не искам да те притеснявам, но понякога имам нужда да ми кажеш че си струвам...
Ще трябва да ме обичаш малко по-силно понякога, а аз в замяна ще те обичам така винаги.... можеш ли?
Автор: Д.И.
НАЗАД