Аз съм боец. Аз се боря с времето. Боря се срещу плановете на Бог за мен. Възпротивявам се за неща, които не ми се нравят още от самото начало. И защо? Защото ме е страх, когато нещо не се случва както съм го планирала. Започвам да се притеснявам, когато не чувам Бог да ми говори. Ставам разтревожена, когато не мога да си подредя мислите и не действам по най-добрия начин за ситуацията. А знаем ли всички колко често се борим да спечелим вече загубена битка? Питали ли сме се колко пъти се бунтуваме срещу света, защото не получаваме, каквото искаме? И колко пъти сме избързвали, опитвали сме всичко, само и само да стане на нашето?
Ето един ценен урок, който аз научих след всичко това: каквото е писано да ми се случи, рано или късно то ще намери път към мен и ще ми се случи. Каквото е мое, то ще дойде при мен. И най-важното: когато е правилното – ще го почувстваме; няма да се налага да го предизвикваме и да се мъчим то да стане.
Истината е, че животът не винаги върви, както ние сме го планирали. Понякога ще има моменти, в които всичко изглежда съвършено добре и в следващия се сгромолясва изневиделица. В любовта, е един момент ще мислим, че сме с човека, който ще остане с нас завинаги, а в другия ще го гледаме безпомощно как си отива и всичко се разпада. Може да ни се случи да преследваме устремено кариерата, която си мислим, че искаме, и за която сме си мечтали, а всъщност ще осъзнаем, че изобщо не е за нас. Ще падаме, ще ставаме и после пак ще падаме- най-важното е обаче да станем пак. В моменти като тези е твърде възможно да не получаваме отговори на всичките въпроси, които се въртят в главите ни. Ще се чудим какво става, накъде да поемем, какво да направим и кое е правилното решение, което да вземем.
Трябва само да вярваме – в нас и интуицията ни, във вселената, в Бог. Трябва да продължаваме напред и да си повтаряме, че каквото ни е писано, това ще ни се случи, независимо кога – то ще стане дори и да не е когато ние сме го планирали!
Това се отнася за всичко в нашия живот – за серията от неуспешни връзки, които най-вероятно просто ни подготвят за правилния човек; за кариерата, която не успяваме да съградим, защото ни очаква нещо много по-голямо и хубаво. Плановете ни ще се променят изцяло, защото не трябва да стоим и да тъпчем на едно място. Докато всичко това ни е се случва, ние най-вероятно ще сме изплашени и объркани. Ще имаме чувството, че всичко се срива до основи. Може да ни се иска да плачем, да крещим, да размахваме гневно юмруците си към небето, изпълнени с несигурност и липса на вяра, но истината е, че понякога просто трябва да затаим дъх и да наблюдаваме как вселената подрежда всичко в нашия живот по най-добрия ЗА НАС начин. Затова може да ни се струва понякога, че молитвите ни не са чути, а същевременно за нас да се готви нещо много по-голямо и по-красиво.
И още един важен извод: каквото ни е писано, може да се забави, може да поеме по обиколен път и временно да се изгуби, но ако е правилното, то ще намери пътя към нас рано или късно.
Не трябва да се притесняваме. Не трябва да премисляме излишно всичко. Не трябва да прекарваме ден след ден в непрестанна агония, анализирайки всяко наше действие и решение, и чудейки се дали пък нещо не правим като хората и затова не се получава. Не трябва, защото всичко това не е истина.
Трябва да се фокусираме над бъдещето, трябва да си мислим, че каквото ни е отредено, то скоро ще се случи за добро. Трябва да помним, че Бог винаги ни помага и не ни забравя. Той е там и винаги ще бъде. Трябва да си казваме, че ние сме достойни и заслужаваме най-доброто. Ще се борим и ще се надяваме, че хубавите неща тепърва ни предстоят. Трябва да се зареждаме с положителна енергия и да не позволяваме на нищо и никой да ни я отнема.
Трябва да знаем, че не винаги ще имаме всички отговори, но това не значи, че ще се борим сами. И е редно да помним, че често животът няма да има смисъл или да се води по нашите планове, но това не значи, че няма да получим, каквото искаме. Напротив – каквото искаме, това ще имаме : ще привлечем в живота си хората, които искаме, работата, за която мечтаем, надеждата, вярата, страстта, любовта. Но всичко с времето си.
Нека спрем да искаме всичко да се случва бързо, да сме войнствени, ако не се случва по нашия начин и да се напрягаме с излишно нетърпение, стрес и притеснение. Нека просто чакаме, вярваме и се надяваме, че каквото чака нас, то ще дойде, когато сме готови да го приемем и да го пуснем в живота си.
НАЗАД