Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.
"Здравейте, Кремена! Пише Ви една майка. Преди няколко години изгубих сина си, който беше само на 18 години при нещастен инцидент. Остана ми само дъщеричката. След като завърши училище, тя отиде да живее в по-голям град. Там се запозна с едно момче и заживяха заедно. Това продължи няколко години. Явно нещата не са вървели, защото тя започна видимо да слабее. Стана почти 38 килограма. Правиха и изследвания, резултатите нищо не показаха. Намери сили и скъса с него, но веднага след това се хвърли в друга връзка. Момчето, с което живее сега, няма никакви чувства към нея и лошото е, че тя го знае. Иска да се раздели с него, но не намира сили да го направи. Като че ли напълно се е предала. Умирам от страх, че ще и се случи нещо лошо, а не мога да и помогна. Какво да направя, как да постъпя!" В.
Здравейте В.,
Много съжалявам за загубата на Вашия син. Разбирам колко тежка е тази загуба за Вас.
В писмото си ми пишете за притесненията и страховете си за Вашата дъщеря. Трудно е за една майка да вижда как страда детето и и да се чувства безсилна. Важно е обаче да подчертая, че това, което се случва в живота ни, е резултат от собствените ни решения. Това, което се случва в живота на нашите близки, е резултат от техните решения. За съжаление колкото и да ги обичаме и да искаме да им помогнем, да виждаме как решенията, които вземат, не ги карат да се чувстват добре, ако ТЕ не ни допуснат, не ни поискат съвет или помощ, не можем да направим много за тях.
Питате ме какво да направите и как да постъпите. Да помислим заедно: Кога ние се вслушваме в мнението, в съвета на хората около нас? Кога им разрешаваме да се намесват в делата ни без да им се сърдим? Може би, когато им имаме доверие, когато ги харесваме, когато се чувстваме приети, разбрани, когато знаем, че нашето добро е важно за тях. Единственият начин, по който реално можем да помогнем на някого, е да станем такъв човек за него. Да сме там, да го подкрепяме без да налагаме мнението си и да го критикуваме за неговото. Готови ли сме за това? Готови ли сме да предоставяме нашето рамо, търпение и съпричастност без да очакваме непременно другият да ни послуша и да взема „правилните” според нас решения? Готови ли сме да подкрепяме, независимо че според нас другият взема явно „грешни” решения за живота си? Готови ли сме да оставим другия да греши и въпреки това да сме там, до него, за него? Да, трудни въпроси, но тук са по-важни отговорите, които всеки от нас е добре да потърси в себе си.
Много са начините, по които един родител обича и показва обичта към детето си. Някои приготвят любимите им храни, други се разхождат или пътуват заедно, трети си имат тайни думички за обич, хвалят децата си, други пък с гордост показват снимките им и разказват за постиженията им. Какъвто и начин да избираме, най-важното е детето ни да се чувства обичано, прието, закриляно, да има желание да говори и споделя с нас. Ако това се случва във живота ни, страховете и притесненията ни ще са много по-малко и ние реално ще му помагаме и участваме в живота на детето си.
Мила В., препоръчвам Ви да станете реална част от живота на Вашата дъщеря. Като начало е добре да проведете спокоен и дълъг разговор с нея, насаме, в който да и споделите Вашите тревоги и притеснения, да и кажете колко я обичате и колко тя е важна за Вас. Покажете и любовта и загрижеността си за нея. Изслушайте това, което има желание да Ви каже, може би тя има нужда точно от тази възможност да сподели своите страхове и притеснения с Вас, но не е имала смелост да направи първата крачка. Бъдете смела! Направете тази толкова важна първа крачка към нея. Нека тя усети майчината Ви обич и подкрепа. Просто бъдете там за нея!
Желая Ви успех!
Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук
НАЗАД