Какво да правите, когато лицето ви вече не може да отразява чувствата ви?
Забелязали ли сте някога „замръзнали“ лица у някои хора, като принудена усмивка, но тъжни или безжизнени очи. В психологията е прието това да се нарича „синдром на замръзналото лице“ или „фасциална апатия“. Но си струва да се вгледаме по-отблизо в човека и да разберем какво се случва в главата му.
Днес ще разберем заедно с помощта на психологията, защо понякога се усмихваме, но отвътре сме тъжни.
Какво казват скритите емоции
Много от нас са се научили да крият емоциите си още от детството. Понякога в училище или дори на работа се опитваме да не показваме колко болка или страх изпитваме. Първоначално изглежда, че това е просто сдържане на чувствата ни, но по-късно лицето престава да бъде откровено и в крайна сметка това се превръща в навик. Така се заражда на лицето така наречената „насилствена усмивка“.
Също така, понякога лицето ни „замръзва“ поради депресия или силен стрес. Когато всичко вътре изглежда сиво и безрадостно, израженията на лицето също губят своята жизненост. Можем да изглеждаме сякаш сме „замръзнали“, дори ако вътре бушуват много чувства.
Самокритиката на човек влияе и върху способността му да изразява емоциите си. Страхът от реакцията на другите възниква от прекомерната самокритика. Човек започва да мисли, че чувствата му нямат значение или дори, че са глупави и ги потиска. По този начин създава външен образ, който не отразява това, което изпитва душата му.
Перфекционизмът също може да повлияе на формирането на синдрома на замръзналото лице. Човек се стреми да бъде перфектен в очите на другите, като по този начин се принуждава да крие своите слабости и несигурност. Това обаче води до хроничен стрес и нервно напрежение.
В днешния свят често сме засегнати от травматични събития. Травмата може да засегне както съзнателното, така и подсъзнателното ниво, потискайки естествените емоции и създавайки вътрешен блокаж. Човек крие емоциите си от най-различни страхове като страх от отхвърляне, присмех и т.н. Като по този начин се стреми да избегне по-нататъшна болка.
Важно е да се помни, че средата играе основна роля в способността на човек да изразява емоции. Ако човек се намира в среда, където откритото изразяване на емоциите му е забранено, той може да започне да потиска емоциите си, за да се впише в групата. По този начин хората могат да се адаптират към социалните норми, без да осъзнават как това се отразява на вътрешното им състояние.
Какво да направите, ако се окажете в капана на „замръзнало“ лице
Най-ефективният начин разбира се, е да работите с психотерапевт. Консултациите ще помогнат да се открият корените на проблема, както и да се идентифицират нагласи и блокажи, които ви пречат да изразявате собствените си емоции. Осъзнаването и приемането на вашите чувства в такава ситуация са необходими за вашето здраве и личностно израстване.
За самопомощ можете да използвате упражнения за лицеви мускули. Има специални упражнения, насочени към активиране на изразяването на емоции. Например, можете да опитате да практикувате различни усмивки, гримаси и изражения на лицето пред огледало, за да възстановите връзката между вътрешните чувства и външните прояви.
Опитайте се да поискате подкрепа от близки хора - семейството и приятелите могат да създадат безопасна среда за изразяване на емоции. Споделете чувствата и преживяванията си с тези, които са готови да ви изслушат и разберат. Това ще ви помогне не само да разпознаете емоциите си, но и да създадете чувство за приемане и безопасност.
Грижете се за здравето и благополучието си. Добрият сън, разходките сред природата, правилното хранене и упражненията ще ви помогнат да се чувствате по-добре и да бъдете по-жизнерадостни!
Открийте своя начин за справяне с емоциите си и най-вече със стреса и се придържайте към него редовно. Да бъдете истински пред себе си и пред другите е също едно от най-добрите неща, които можете да започнете да правите.
А когато някой не ви разбира – не се разстройвайте и не се затваряйте. Никой не е длъжен да ви разбере на сто процента, освен един терапевт. Всеки има своя представа за света и живота, и това е съвсем нормално.
Това обаче, което вие сте длъжни да направите е да бъдете смели и да вземете живота си в ръце.
НАЗАД