Домашните (и как се преструвахме, че ги разбираме).
Готвенето (и как бързо омитаха чиниите, докато на нас ни отнемаше толкова много време да сготвим)
Спортовете (тренировките, мачовете, летните лагери).
Сълзите (след поредната загуба).
Смехът (който избухва непринуден).
Техните приятели (които обичаме като наши).
Разбитите им сърца (и нашите, които страдаха с техните).
Победите! (и нашата радост, която е три пъти по-голяма).
Приказките (и моментите, в които заспивахме, докато четем).
Травмите (които не изглеждат вече толкова страшни).
Съветите (и куражът, който им давахме).
Споровете (тръшнатите врати и резките отговори).
Рождените дни (и домашните торти, които се опитвахме да направим точно преди тържеството).
Скъпи майки, няма значение колко красив ще изглежда семейният портрет на стената, няма значение какви снимки ще публикувате онлайн, колко много ще ви завиждат останалите за прекрасните деца, това, което има значение, е да направим от децата си достойни личности.
Най-важното е да участвате в живота на децата си всеки ден.
Дръжте се, скъпи майки,
майки с едно, две, три деца,
майки, които се надявате да чуете сърдечния ритъм на детето, което расте във вас,
майки, които се справяте с немирни тийнейджъри,
майки, чието гнездо е опустяло.
Майки, вашата задача не е лесна, но е ценна и значима. Вие сте избрани да играете най-важната роля на света – тази на „Мама“.
Джени Хауел
НАЗАД