Страхът казва: Не си достатъчно добра, не се справяш с нищо добре… но любовта казва истината и именно нея трябва да слушаме!
Миналата седмица, не, миналият месец беше ужасен за семейството ни. Първо едно, после друго, ако имаше бактерия, инфекция или вирус, ние задължително го хващахме и си го предавахме взаимно.
Дезинфекцирах, миех, ходех при лекаря, чаках на опашка и посещавах аптеките. Гушках, обичах, четях и се опитвах да почивам. Нямах време да правя същите неща, които обичайно правя. Бях изостанала с всичко - от прането и чиниите до писането и работата.
Чувствах, че пропадам...
Днес ми дойде в повече, когато първокласничката ми, две минути преди да излезем от вкъщи, ми напомни, че е трябвало да се облече като пингвин за училище. Имаше торнадо от дрехи и бързане да създадем сладък пингвински костюм с ограничено количество чисти дрехи в гардероба й. Справихме се, но след това се чувствах неадекватна, раздърпана и провалена.
Целта ми след като научих, че имам белодробна емболия - и говоря често за това - е, че искам да правя съвсем малко в живота си, но желанието ми е да ги правя наистина добре. И точно сега имам чувството, че дори не мога да свърша тази шепа неща.
Семейството ми отиде на училище или на работа и аз останах сама, опитвайки се да се успокоя.
Горещи изгарящи сълзи се спуснаха по лицето ми. Спомних си, че слушах лъжите на врага.
Някои от лъжите, в които повярвах през последните седмици:
- Провалям се във всичко.
- Трябва да отслабна.
- Не мога да свърша всичко.
- Не съм достатъчно добра.
- Аз съм лоша майка.
- Защо изобщо опитвам?
Уау. Лъжи. Всичко това!
Тогава си прочетох думи, които бях написала по-рано: „Не вярвай, че трябва да имаш всичко, за да приемеш Божията любов към себе си. Той те обича сега, такава каквато си, колкото и да си объркана... време е да започнеш да изживяваш любовта му към теб. Спри да се опитваш да я спечелиш и я приеми“.
Ето какво забравих – обичана съм такава, каквато съм. Не съм перфектна и никога няма да бъда.
Страхът е лъжец, но любовта казва истината.
Страхът казва: Не си достатъчно добра, не правиш нищо качествоно, разочароваш читателите си, разочароваш семейството си, разочароваш Господ.
Но любовта казва: Аз съм достатъчна. Справям се чудесно. Красива си такава, каквато си. Можеш да се справиш с моя помощ. Не трябва да вършиш всичко. Обичам те.
Добра съм в това да забравям и да се тревожа. Добра съм в това да се чувствам претоварена и притеснена. Имам нужда от ежедневни напомняния. Имам нужда от помощ да си спомням. И се чудя дали не е така и с вас?
Eто за това през следващите 7 дни ще публикувам в социалните мрежи мили напомняния за тези, които имат чувството, че се провалят. Думи, с които да си спомним, думи, с които да се преборим със страха и лъжите.
Боря се с чувството за провал, с лъжите на врага, с истините му, с любовта му, с думите му. Ще се присъедините ли към мен?
НАЗАД