Имаше много неща, които обмислях, преди да се оженя.
Дали с приятеля ми споделяме едни и същи ценности?
Дали имаме едни и същи разбирания за морал?
Дали той е мил, дали е щедър, дали е честен?
Къде ще се установим?
С чие семейство ще прекарваме празниците?
Дали семействата ни ще се разбират? Дали моят приятел ще се впише в семейството и дали аз се вписвам в неговото?
Семейството важно ли е за него?
Ами децата?
Или финансите? Как ще се справяме с парите?
Дали гледаме в една посока?
Вярваме ли в едни и същи неща?
Какви са крайните ни цели – еднакви ли са?
Ще си помагаме ли да бъдем по-добри хора?
Списъкът може да продължава още дълго.
Но има и още един въпрос, който трябва да си зададем. Кевин Томпсън го посочва и го нарича „най-пренебрегваната характеристика на човека, за когото се омъжваме и се съгласявам с него.
Въпросът, който той предлага да попитаме, не е нещо, за което съм мислила много преди да се омъжа, но е нещо, за което мисля често оттогава насам – и има много смисъл.
Въпросът е: „Мога ли да страдам с този човек?“.
Има шегичка, която е нещо от сорта: „Преди да се омъжите за някого, го накарайте да използва компютър с бавен интернет, за да видите какъв е всъщност.“
Винаги съм мислела, че това е забавно, защото наистина говори за това как човека се справя в изнервените ситуации – дали е търпелив, дали е гневен, дали ще избухне?
Съпругът ми е невероятно търпелив. Аз все още работя върху това свое умение.
Но такива въпроси, които питат как ще реагира човек в тежка ситуация, наистина могат да отговорят на въпроса дали този човек е правилен за вас. Защото ще има тежки ситуации. Има страдание, смърт, трагедии и това са части от живота, затова трябва да се запитаме: „Дали този човек ще бъде с мен, когато ___ се случи?“
Защото не всеки се справя със страданието добре, не всеки го разбира – и не всеки ще ви напомни неговото значение и неговата ценност. И не всеки е търпелив.
Томпсън пише: „Тези, които се справят добре със страданието, са източник на живот и вяра. Кой искате да държи ръката ви, когато резултатите кажат „рак“? На чие рамо искате да поплачете, когато докторите кажат: „Направихме всичко възможно?“. До кого искате да лежите, когато не знаете къде е детето ви и дали ще се прибере? Когато светът ви се преобърне, в чии очи искате да погледнете? Намерете човек, който приема страданието добре.“
Този въпрос – „Мога ли да страдам с този човек?“ – наистина ми напомни за брачните ни клетви.
Обричате ли се да бъдете с него в добро и зло, в здраве и болест, в богатство и бедност? Решавате ли се да му бъдете вярна, да го защитавате, да го пазите и да се грижите за него, докато смъртта ви раздели? Всъщност в брачните клетви ни питат точно „Можеш ли да страдаш с този човек?“.
Ако не се е случило преди денят, в който казвате „Да“, със сигурност ще се случи по време на брака (за нещастие) и трябва да знаете дали съпругът ви ще ви помогне да се справите с това – с вяра и надежда.
Трябва да знаете как той се справя с болката, с разочарованията, с паденията, с трагедиите и със злото.
Защото тези неща могат да ни парализират, да ни изолират и да поставят стени помежду ни. Или могат да ни сближат – до Господ и до любимите ни хора. Те могат да ни върнат вярата, особено с помощта на съпруга ни.
Силно се надявам съпрузите ни да са тези, които ще ни дават надежда, когато се съмняваме и ще ни дават сила, когато се чувстваме слаби.
НАЗАД